„Битово насилие е липсата на човешки образ!” – коментира Мартин Карбовски. – „Това са процесите на вживотняване на хората у нас.”
Историята на Къщата на ужасите е страшна не защото някой е бил убит, а заради това как е бил убит, заровен, местен и подробностите за това издават тоталната липса на човешки образ в последвалите събития.
Петър убива братовчед си Иван с брадва – прави го в къща, пълна с деца, в която никой нищо не знае и не е чул.
Двама от братята на убития и убиецът му го заравят в двора, а майка му с години мисли, че синът й е в чужбина и сади зелен лук там, където е погребан.
„Хората, които интервюирахме, докато работехме по случая с Къщата на ужасите, само приличат на хора.” – разказва Мартин Карбовски.
„Събитията и подробностите издават тоталната липса на човешки образ… Свидетелите на престъплението говорят. Дали са само свидетели, дали не са и съучастници – ще отсъдите вие…
В нашата документална работа има един феномен. Каквато и тайна да търсим, колкото и хората да говорят мъгляво и да се опитват да излъжат нас и камерата – в един момент се случва така, че истината идва и иска да излезе.
Приемете в това божията намеса – винаги се намира някой, който истината го напъва и няма как да я скрие.
Докато говорихме с майката и се чудехме дали не ни лъже, братът на убития Иван, който преди това категорично отказа да се снима, дойде при нас и каза: „Оставете майка ми! Аз ще ви кажа всичко!”
Братът на убития Иван е ученик и ние ще скрием лицето и името му. Но той си остава простото доказателство, че няма истина, която остава скрита.
Ключов свидетел в историята с Къщата на ужасите е бащата на Иван – той разкрива подробностите, мотивите, причините и повода за едно клане – балканско клане.
„Преди да се случи точно това убийство, убиецът е биел доста често хората покрай себе си!” – коментира Мартин Карбовски.
„Нещата сякаш се обръщат. Това е типичната провинциална история – някой някого е тормозил и един ден тормозеният хваща брадвата. Всъщност какво толкова се е случило?
Изпълнява се казваната всеки ден мантра: „Аз на тебе ше ти еба майката!” или „Аз тебе ше те пречукам някой ден!”.
На фона на всичко това има една майка, която вярва, че синът й е в чужбина, и докато той не се обажда никакъв, тя сади лук там, където той е заровен.
Както се казва в такива случаи – ни вест, ни кост, освен един малък гръбначен прешлен, останал извън вниманието на полицията.
И последно – чакаме правосъдие по този случай. Да убиеш някого у нас се приема за нормално.
Но никога няма да приемем, че след това можеш да се отървеш толкова лесно. Не може така да ви мързи – осъдете убиеца! Иначе Къщата на ужасите ще продължава да бъде ваш дом!”
Екипът на „Отечествен фронт” издирва Димитър Димов Димитров, роден на 2 декември 1958 година в гр.Казанлък. От предаването молят всички, които имат някаква информация за него, да се свържат с тях на адрес: София, бул.”Климент Охридски” 14 или на otechestven_front@teleman.us
„Отечествен фронт”, събота, 20 септември 2008 г., 18:15 по Нова телевизия.
[wp:svejo-net]
10 октомври 2008 г. в 18:43 ч.
Този материал сякаш наистина е от филм на Хичкок. Няма да го коментирам, ще се спра единствено на оправданията на близките на убитият и на убиеца. Прави впечатление, че те не са опечалени от случилото се. Сякаш е убито кучето от двора. Тези хора дори не показват, че там се е случило нещо непоправимо. А не изглеждат да имат някакви психични отклонения. Тогава можем да бъдем по снизходителни. Боже..до къде я докара българският народ? Брат брата убива и си сади лук върху него!!! То и в библията го пише, че ще се случи, но защо сега, защо в България? Та нали затова уж свалихме Социализма и си направихме Демокрация. Криворазбрана Демокрация.