Импресионистите
Оригинално заглавие: The Impressionists
Държава: Великобритания
Година: 2006
Режисьор: Тим Дън
Актьорски състав: Джулиан Глоувър (възрастният Клод Моне), Ричард Армитидж (младият Клод Моне), Уил Кийн (Пол Сезан), Чарли Конду (Огюст Реноар), Джеймс Ланс (Фредерик Базил) и други
Жанр: документален филм
Впечатляваща драма, с чиято помощ пред нас оживява борбата на френските импресионисти за това да получат признание въпреки огромната враждебност в творческите среди в края на ХІХ век. Деликатните нюанси на водните лилии на Моне и нежните фигури на балерините на Дега са в ярък контраст с това, което всъщност се е случвало – ожесточени конфликти, скандали и съперничество, представени в тази великолепна драма, за чието заснемане са използвани множество архивни писма и друг документален материал.
Епизод 1:
Младият Моне пристига в Париж, за да учи, но скоро между него и наставника му назрява конфликт. Вдъхновени от оспорвания стил на рисуване на Едуар Мане, Моне и приятелите му Реноар и Базил решават да се противопоставят на конвенционалните норми и започват да рисуват на открито. Докато Мане е нападнат от тълпа враждебно настроени към работата му, Моне продава творбите си, а нарисуван от него портрет е представен и в “Салона” – годишната държавна изложба. Успехът му обаче не трае дълго – той изхарчва парите си, изоставя бременната си любовница и се опитва да се самоубие. Повратният момент в живота му настъпва, когато се среща с Мане и други млади художници, които искат да се освободят от оковите на консервативните творчески среди. Ражда се ново движение и Базил решава да организира алтернативна изложба в „Салона”. Преди идеята му обаче да се реализира, избухва Френско-пруската война и Базил е убит в битка.
Епизод 2:
Моне и приятелите му установяват, че следвоенна Франция е твърде потискаща за новаторски настроените млади художници. „Салона” се превръща в още по-консервативно място и традиционалистите са твърдо решени да унищожат разбунтувалите се срещу нормите, всеки от които – разработващ свой собствен стил. Първата изложба на импресионисти отваря врати в Париж през 1874 г., но се оказва пълен провал – непосетена от почти никого и заклеймена от критиците. Моне установява приятелство със съпругата на своя покровител, което ще повлияе в огромна степен на живота му. Когато Ернест Ошед банкрутира, Моне кани жена му Алис и шестте им деца да живеят при него и болната му съпруга Камий. Алис започва да се грижи за Камий, която умира след дълго боледуване. Мане също е сериозно болен вследствие на сифилиса, с който е заразен, но създава своя последен шедьовър – „Барът на „Фоли Бержер””. Моне и Реноар прекъсват отношенията си със своите колеги импресионисти, след като през 1880 г. решават да излагат творбите си в „Салона”, а не в груповата изложба на импресионистите.
Епизод 3:
40-годишният Моне с изненада прочита в парижки вестник съобщение, че е починал! Силно разгневен е на Дега, който е организирал шегата, за да си отмъсти за решението на Моне и Реноар да изложат рисунките си в “Салона”. Пол Сезан, който не живее в Париж, също се бори творбите му да бъдат оценени както подобава. Той прекъсва приятелството си от детинство с преуспяващия художник Емил Зола, когато Зола предава както него, така и цялото импресионистично движение, в романа си „Шедьовърът”. Моне и Реноар са на гости на Сезан в Прованс, когато узнават за смъртта на Мане. На погребението на този изключителен художник – вдъхновение за всички тях, се събират множество импресионисти. Моне и Алис се местят в Живерни, във фермата, която се превръща в основно вдъхновение в творчеството му, където се женят след смъртта на съпруга на Алис. Вече възрастният Моне завършва своя разказ, докато журналистът мълчаливо го наблюдава да рисува мостче в японски стил над езеро с водни лилии.
