30 видеа от концерта на Скорпиънс в Арена Армеец

Джеймс Котак се оказа голяма звезда! Не всеки ден знаменитост се обяснява в любов на феновете, обикновено се случва обратното. Русокосият барабанист на „Скорпиънс“, когото вятърът на промяната довя в бандата чак от Ел Ей, изкрещя на концерта преди вечер в „Арена Армеец“: „Не знаете колко е яко да сме отново в България! You fucking rocks!“. Татуираният мачо сочеше хората в залата с палки и ги подканваше да се разпяват. И изтръгна признанието на публиката: „Този е голям!“. Ето какво се случи преди това.

„Скорпиънс“ закъсняват, нетипично за немци. Става 20,30 часа и хората настръхват при всеки звук от сцената, надявайки се, че любимците им вече излизат. И най-сетне рок джентълмените се появяват триумфално, за да ни ужилят зверски. Започват с Sting in the tail – ударно, яко и безмилостно. Рудолф Шенкер вече се разхожда по „езика“ с пъстроцветна китара. Клаус е с каскет, тъмни очила и черно сако. Продължават с Make it real от албума Animal Magnetism, творен през 1980 г.

„Добри вечер, София, как сте!“, казва на почти чист български Клаус Майне. „Има ли някой там“, анонсира едноименното и следващо парче 65-годишният фронтмен. Котак се превъзбуди, стана, изпъчи се, обърна се с гръб и с леко съблазнителни движения свали фланелката. И прочетохме татусите му – Котак и „Рок енд рол завинаги“. Подхващат твърдичкото The Zoo, а след това инструментала Coast to coast. Рудолф и Матиас Ябс са рамо до рамо и в чуден синхрон и хореография се поклащат с китарите. Време за тежки рифове. После изскочи с китара и Клаус, но преоблечен – с тениска и дънкова риза без ръкави.

Публиката е многолика и е препълнила залата – ветерани рокаджии и много ентусиазирани тийнове с тениски на „скорпионите“. Музикантите се движат толкова пъргаво по сцената, че ти става ясно защо са се отказали от пенсия и ни споходиха отново. Имат какво да кажат и енергията да го сторят.

За When you send me an angel всички са се строили по „езика“, даже Котак си е взел малко перкусийки, седнал на стол – и това е единственият момент, когато е толкова близо до останалите. Павел Мончиведа, басистът, този секссимвол на бандата, също е там. Петимата са се скупчили и много нежно и интимно изричат:

Here I am
In the land of the morning star

Това е истинска малка кулминация. Следващите аплодисменти са за Holiday. Както повелява традицията, ръцете са горе и помахват, някои със запалки в ръка. „Не знам за вас, но аз съм отраснал с рок“, казва Майне и запяват Raised on Rock. Барабаните на Котак вече са загърнати с българското знаме. Горе ръцете, София! Застрелват ни с Hit between the Eyes. И удари часът на Котак. Колегите му изтичаха по сцената и се скриха, за да ни срази със солото си Kottak Attack. На мултимедийния екран вървяха кадри с него. В различни измислени приключения се намира по един албум на бандата.

Последна от сет листата беше BIg City Nights. Феновете даруваха с какви ли не знамена Клаус, а щом той повдигна италианското, някои взеха да викат: „У-у-у-у“, без човекът да разбере на какво се ядосват всъщност. Дали някой нашенец беше объркал трикольора, или пък в публиката е имало хора от Ботуша, остава само да гадаем. Но Клаус с носната кърпичка на ревера като сватбар през цялото време развяваше италианския трибагреник, убеден, че ще се зарадваме на уважението. Три биса последваха Still Loving you, Wind of change – тогава всички пееха като един. И за абсолютен десерт оставиха Rock you like a Hurricane. Тълпата скандираше за още, но молбите не бяха чути. Все пак остана един приятен послевкус от уважението, което се усещаше от страна на бандата и безкрайното им желание да направят истински купон.

След концерта рокаджиите се изнесоха, плувнали в пот, с лимузините към ресторантче, където похапнаха и се прибраха в хотела. На 17 декември те се разлетяха по различни дестинации, защото всеки се прибираше при семейството си. Били много въодушевени от шоуто тук и се чувствали като сред много близки хора, казаха домакините им.

Инфо: Агенция Стандарт нюз

 
По темата: