БНР дръпна много през последните години: виж всичко свършено!

Пресконференция на обществената медия оповести грандиозни постижения

Днес в обновената конферентна зала на Българското национално радио се състоя пресконференция, посветена на 75-годишнината на обществената медия. Тя бе излъчена пряко по интернет през сайта на БНР.

Генералният директор Валери Тодоров запозна колегите с предстоящите празнични прояви; с номинациите за годишните награди „Сирак Скитник”, които ще бъдат връчени на тържествения концерт-спектакъл в Народния театър „Иван Вазов” на 25 януари; с продукцията на издателската дейност на медията.

В навечерието на 75-та си годишнина БНР завършва етап от стратегически и радикални промени, осъществени за кратък период от две години и половина. Реформите не само преодоляха изоставането от предишните години, но и изведоха медията на водещи позиции в областта на техниката, технологиите и програмното развитие, подчерта Валери Тодоров и открои като най-важно постижение удвояването на рейтингите на всички програми на Българското национално радио.

Само за период от десет месеца през 2007 г. „Хоризонт” смени цялата си информационна линия, като въведе водещи кратки новини на половин час, три междинни осведомителни бюлетина с автентична звукова картина от деня, изтегли с час напред – в 18:00 ч., вечерния си осведомителен бюлетин.

Излязоха в ефир 15 нови предавания. Те промениха изцяло вечерната линия и съботно-неделните линии на програмата. Това позволи на програма „Хоризонт” да заеме място на безспорен лидер в националния и сто­личния ефир, като обхватът на аудиторията достигна и се закрепи на рекордните 38 %.

Трудно разпознаваемата преди програма „Христо Ботев” разполага днес с всички съвременни технически средства. Програмата вече има национално покритие, чува се и извън пределите на страната. За успеха на програмата допринесе и съвместният нощен блок „Заедно след полунощ”, осъществяван с шест от регионалните центрове на БНР. Домакин всяка нощ е един от тези центрове, а едновременно се включват журналистите и предавателните мрежи на всички регионални програми. Това се оказа сложна технологична задача, но успехът й сред такава огромна аудитория е безспорен.

Четири от регионалните радиостанции на Българското национално радио през този период се превърнаха в медийни лидери в регионите си. Например аудиторията на Радио Благоевград достигна пиковите 68 %. Но най-важното е, че се увеличи доверието и се върна интересът към общественото радио в България. При последните парламентарни избори изследване на НЦИОМ показа, че доверието към БНР като обществена институция е най-високо.

Най-забележителният успех на Българското национално радио е свързан с промяната на качеството и увеличаването на обхвата на покритието на предавателната мрежа на БНР.

Само за една година (2009) бяха монтирани 66 собствени УКВ-ЧМ предаватели на БНР в крайгранични райони и райони със слабо покритие, край населени пунктове със сложен релеф, както и собствени RDS (енкодери) на тези предаватели и на всички предаватели на програма „Христо Ботев”, включително на предаватели на БТК. За сравнение – в цялата 75-годишна история на БНР държавата изгражда общо 70 УКВ-предаватели (станали собственост на БТК), а през последните 15 години бяха монтирани само два собствени предавателя на БНР. Предавателната мрежа бе в критично състояние. Затова мащабът и успехът са безспорни.

Сред големите постижения на Националното радио генералният директор Валери Тодоров открои откриването за по-малко от две години на две нови регионални радиостанции – Радио София (17 септември 2007 г.) и Радио Видин (1 март 2009 г.).

Той припомни, че повече от 36 години БНР не беше откривало нови регионални центрове, а вече се подготвя влизането в експлоатация на третата РРС – Радио Бургас. Всички нови регионални структури на Българското национално радио работят с двойно no-малък числен състав и разкриването на новите радиостанции стана в условията на съкращаване и оптимизиране на числения състав на работещите в БНР.

През последните две и половина години Българското национално радио постави силен акцент върху унифицирането на техниката и развитието на технологиите и успя да преодолее изоставане от около 10-15 години в тази област без допълнително финансиране.

Програмите на БНР вече се чуват не само в крайграничните райони, но и в близките съседни столици. БНР е единствената българска радиостанция, която излъчва на всички видове вълни – средни, дълги, къси, УКВ. Програмите на Българското национално радио се излъчват също така сателитно и цифрово.

Беше извършена уникална замяна на оборудването на Първо студио на БНР.

Следваща стъпка е изграждането на широколентова оптична свързаност между БНР, РРС и кореспондентските пунктове, която ще осигурява достъп до интернет, обмен на данни и звукови програми, както и телефония. Оптичната свързаност ще даде възможност за синхронизация и интегриране на системата „Далет”, както и за изграждане на единна фонотечна система.

През 2010 година е предвидено да приключи работата по цифровизацията на най-богатия у нас звуков архив, съхраняван в Златния фонд на БНР.

БНР стана съучредител и основен партньор в голямата европейска мрежа „Евранет”, в която участват 16 от най-големите европейски обществени медии. Българското национално радио е и първата радиоорганизация, която започна цифрово излъчване по този европейски проект!

Националното радио участва в най-важните европейски проекти. Една от новите регионални радиостанции – Радио София, спечели проект на Европейския парламент „Европа за мен” в конкуренция с 30 от най-големите европейски медии. Успешното представяне на европейските институции чрез този проект в програмите на БНР даде основание на Европейския парламент да излъчи отново Радио София за домакин на този проект.

Новият корпоративен интернет-сайт на БНР е уникален за страната с тематиката, езиковото разнообразие на информацията на основните европейски и балкански езици, с обхвата, с техническите си решения и е сравним с най-доброто в тази област в Европа и света, каза Валери Тодоров. Интернет сайтът www.bnr.bg предлага отделни страници на 10-те програми на БНР, на 6-те музикални състава и 11 самостоятелни страници с новини и информация на 11 езика, единият от които е арабски език. Сайтът се посещава от над 900 хиляди души месечно, особено активно от чужбина, от дипломати, експерти и членове на семействата на наши сънародници.

Новият сайт е събрал най-модерните мултимедийни технологии и възможности, огромна справочна база, като предлага електронен достъп до музикалните и документалните архиви на БНР, виртуален поглед към студийните му комплекси, обща лента на новините на всички национални и регионални програми. Той позволява слушателите интерактивно да изграждат свой блог с най-интересното, което искат да чуят от нашите програми. Сайтът няма аналог у нас.

Постигнатото през последните две и половина години в БНР бе високо оценено от Европейския съюз за радио и телевизия; на редица престижни международни и световни форуми автори и проекти на БНР спечелиха непознат преди брой награди. Постигнатото през последните две години е съизмеримо с направеното за цяло десетилетие назад, което може би е най-добрият подарък за 75-годишния юбилей на Българското национално радио, заключи генералният директор Валери Тодоров.

 
По темата: ,