Дарвин, Галилей, Кюри и нанотехнологиите промениха света

ПРОГРАМИ НА ВЪЗХИЩЕНИЕТО
26ти-30ти декември 2011 година
15:30 – 17:30

Откритията, изобретенията и изследванията не правят разлика между делник и празник. С наближаването на края на 2011 година, когато светът забавя ход, стремежът да се разгадае и овладее порядъкът на нещата подтиква поредния откривател, изобретател или изследовател към нови постижения. Така е било и така ще бъде.

На 26ти декември 1898 година Мария и Пиер Кюри съобщават за изолирането на радия.

На 27ми декември 1831 година Чарлз Дарвин тръгва на пътешествие с кораба на Нейно Величество „Бигъл“, по време на което ще започне да пише теорията си за еволюцията.

На 28ми декември 1612 година Галилео Галилей става първият човек, наблюдавал планетата Нептун, въпреки че я класифицира погрешно като неподвижна звезда.

На 29ти декември 1959 година физикът Ричард Файнман произнася реч, озаглавена „На дъното има твърде много място“ (There’s Plenty of Room at the Bottom), която се счита за рождена дата на нанотехнологиите.

На 30ти декември 1902 година, по време на експедицията „Дискавъри“, Робърт Скот, Едуард Уилсън и Ърнест Шекълтън поставят нов рекорд, като се приближават максимално до географския Южен полюс.

От 26ти до 30ти декември 2011 година се възхитете на жената, която буквално даде живота си за радиоактивността;

на мъжа, който беше окарикатуряван като шимпанзе заради теорията си, че човекът е произлязъл от маймуната;

на мъжа, който за малко не беше изгорен на клада за това, че откри точното място на Земята;

на мъжа, който откри сложни технологични конструкции, невидими с невъоръжено око;

и на мъжа, отправил се към Северния полюс, за да достигне своя връх точно на обратната страна на света – ексклузивно по Da Vinci Learning.

Понеделник, 26ти декември 2011 година

ДЕН НА ХИМИЯТА

В 16:00 – Имало едно времеОткривателитеМария Кюри

1896 година. Анри Бекерел открива радиоактивността. Той доказва, че уранът излъчва радиация при преминаването си през алуминий. 1897 година. Мария Кюри е първата жена, заела се да пише докторска дисертация, която ще бъде посветена на радиацията. 1898 година. Мария и съпругът й Пиер изследват елемент, който излъчва много по-голяма радиация от урана. Мария го нарича радий. Елементът се намира в специален вид почва – пехбленда. Независимо, че водят оскъден живот, Пиер и Мария организират работилница в един изоставен склад, за да получат радий и да го изследват.

1902 година. Независимо от изтощителната работа – обработили са над 10 тона пехбленда, за да получат един-единствен грам радий – двамата са все така очаровани от сияйната красота на елемента. Резултатът от изследването им е споделен с широката публика и не е патентован.

1903 година. Независимо от противоборството, Мария Кюри става първата жена – доктор на науките.

1903 година. Съпрузите Кюри получават Нобеловата награда заедно с Анри Бекерел. Те са признати незабавно по света за водещи учени на своето време, и получават възнаграждение, което значително облекчава живота им. Те се превръщат в научни знаменитости почти за една нощ.

1906 година. Пиер Кюри загива в инцидент.

1911 година. Мария Кюри е избрана за член на Френската академия на науките; тя е първата жена, при това от полски произход, удостоена с такава чест. Тя получава и Нобеловата награда по химия.

1914 година. В началото на Първата световна война Мария Кюри организира рентгенови линейки, за да помогне на ранените войници на фронта, обучавайки жените как да използват рентгенологията и линейките при спешни случаи. Благодарение на нея на жените започва да се гледа като на активни участници в обществото, заслужаващи право на глас.

1921 година. Независимо от влошеното си здраве, Мария Кюри предприема пътуване из Америка, изнасяйки речи на конференции и галавечери в нейна чест.

1934 година. Мария Кюри е победена от ефектите на радиацията; тя буквално е пожертвала живота си за науката.

Вторник, 27ми декември 2011 година

ДЕН НА БИОЛОГИЯТА

В 16:00 – Имало едно времеОткривателитеДарвин и еволюцията

Нашите прадеди не са Адам и Ева. Смята се, че човекът е произлязъл от… ами, от маймуната. Чарлз Дарвин е публикувал забележителния си труд върху еволюцията чрез естествен подбор.

Годината е 1859. Книгата предизвиква скандал. Днес ние знаем със сигурност, че видовете, които са живи днес, винаги са се намирали в процес на еволюция. Това е продължавало милиони години.

Дарвин променя радикално представите ни за света. Но, по негово време линията на спора е нещо от този род… „Бог е създал прекрасен свят, за да могат хората да бъдат щастливи. Теориите на господин Дарвин са богохулство. Земята е създадена преди 6 000 години. Епископ Ъшър е направил точни изчисления. Науката, като дъшеря на църквата, не може да отхвърля тези факти“.

Думата има биологът Хъсли. „Господине, Библията е написана за обикновени хора. Нейният език не е научен. Галилей е доказал, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното“.

Думата има геологът Лайл, член на Кралското общество. „Земята е на възраст милиони години.“ „Ние познаваме Вашата репутация, мистър Лайл. Вие твърдите, че сме произлезли от маймуните? Мистър Дарвин, и вашите прадеди ли са маймуни?“

Думата има мистър Уилбърфорс. „Няма нищо срамно в това да си произлязъл от маймуните. Но е срамно да си потомък на хора, които се подиграват с науката, от която нямат представа. Вие сте просто пълни с религиозни предразсъдъци…“

Първото издание на „Произход на видовете“ се разграбва начаса. Излиза второ издание. То се превръща в нещо повече от бестселър. Превръща се във фундаментална класика.

Сряда, 28ти декември 2011 година

ДЕН НА АСТРОНОМИЯТА

В 16:00 – Имало едно времеОткривателитеГалилео Галилей

1564 година. Галилей – човекът, противопоставил се на доктрината на църквата, че Земята е центърът на Слънчевата система, твърдейки, че Земята се върти около Слънцето, е роден в Пиза, Италия.

1578 година. 14-годишният Галилей се записва в Унииверситета на Пиза, за да учи медицина. Той впечатлява професорите си по медицина, демонстрирайки махало, което измерва честотата на пулса, давайки възможност на медицинския персонал да определи здравословното съсояние на пациента.

1583 година. 19-годишният Галилей се къпе, наблюдавайки как гъбата плава във водата. Той сравнява няколко различни обекта и тяхното поведение във вода, установявайки, че колкото по-голяма е плътността на един обект, толкова по-бързо той потъва.

1589 година. 25-годишният Галилей е назначен за професор по математика. Той открива, че скоростта на едно тяло се повишава пропорционално на квадрата на времето, формулирайки основата на бъдещ закон. След това изобретява термометъра, който мери температурата на въздуха и на течности, а след него – и пропорционалния компас, който измерва отдалечени обекти и тяхното разстояние до наблюдателя. Галилей става известен учен и на 28-годишна възраст е назначен за професор по математика в Университета на Падуа.

1609 година. За 20 години Галилей конструира първия телескоп, наблюдава Луната, като скицира нейните планини, кратери и морета, потвърждаващи сферичната й форма, която изглежда като полумесец, понеже една от страните й не гледа към Слънцето. Дожът на Венеция е впечатлен от изобретението и назначава Галилей до живот в Университета в Падуа. Галилей изучава трудовете на Коперник, но бива предупреден, че Джордано Бруно е бил изгорен на кладата за това, че се е усъмнил в геоцентричната представа за света. Галилей доказва чрез наблюдение, че Земята е просто една от планетите, които се въртят около Слънцето, и че тя свети, само когато се огрява от Слънцето, докато Луната се върти около Земята.

1624 година. Независимо от атаките на някои църковни сановници Галилей се радва на голямо уважение и е защитаван от най-големите държавници на времето си, дори от папа Урбан VIII.

1632 година. С нарастване на протестантското движение, мощните ордени на йезуитите и доминиканците упражняват натиск върху папа Урбан VIII да утвърди отново мощта на Светия престол, като осъди ереста. Галилей е предаден на Инквизицията и е принуден да се откаже от астрономическите си заключения под заплахата от изтезания. И все пак, тя се върти.

Четвъртък, 29ти декември 2011 година

ДЕН НА ТЕХНОЛОГИИТЕ

В 16:00 – Нанотехнологиите в живота

През 1985 година Харолд Крото и неговият изследователски екип откриват аморфния въглерод. Той е третата форма на въглерода, след диаманта и графита. Изглежда също като футболна топка, с 12 петоъгълника и 28 шестоъгълника. Той открива цяла нова област в химията, в която работят хиляди учени.

Земята е 100 милиона пъти по-голяма от футболната топка, а футболната топка е 100 милиона пъти по-голяма от аморфния въглерод. За да се види нещо толкова малко, е необходима нова технология. Откриването на аморфния въглерод е откритие на фундаменталната наука. То е напълно неочаквано, но открива нова перспектива за нещата, перспективата на нанотехнологиите.

Всъщност, нанотехнологиите могат да задоволят някои от нашите жизнени настоящи и бъдещи потребности. Когато вали, дъждовната вода просто се изтъркулва от листа. Това е, защото водата не намокря повърхността. Природата е създала водоотблъскваща повърхност.

Днес, чрез нанотехнологиите ние разработваме нови повърхности, които отблъскват водата и нечистотиите. Сега ние можем да почистим много повърхности просто като ги изтрием. Ние трябва да можем да използваме тези материали без почистващи препарати, което ще бъде съществен принос към защитата на околната среда.

До момента ние бяхме опитни в технологията на утъпкването, което ни даваше възможност да се възползваме от двумерните повърхности. Но, предстои друга революция, която ще ни даде възможност да използваме третото измерение – автомонтаж отдолу-нагоре с помощта на химията. Използвайки това, ние ще можем да създадем фантастични нови постижения в комуникациите. Ние можем да създадем глобална комуникационна система, така че всеки по света да може да се образова. С нанонауката в джоба си, ние ще можем да създадем толкова ефикасни устройства, които ще се нуждаят от зареждане само веднъж в годината.

Използвайки автомонтажа отдолу-нагоре ние ще можем да създадем суперкомпютър, който в момента заема цяла стая, с големината ръчен часовник. Следващото поколение органични светодиоди ще ни позволи да съберем на един-единствен лист хартия всички книги по света. Нещо повече, на него ще можем да имаме и картини, при това движещи се. Това ще внесе огромна промяна в нашето образование и нашите знания.

Трудно е да си го представим, но 70 години преди създаването на пеницилина едно обикновено убождане е могло да доведе до смърт или поне до ампутация. Съвременните лекарства, като пеницилина, са играли важна роля в това да направят живота ни по-лек. Но, те са твърде прости. Ако погледнем в тялото, ще открием невероятни молекулярни машини. Използвайки нанотехнологиите, можем да научим как да построим собствени молекулярни машини, които да могат да се насочват към определени заболели слоеве от тялото ни, за да ги лекуват без опасност от фатални странични ефекти. Нановлакната могат да променят хигиената в болниците.

Всички мощни технологии могат да се използват за благото на обществото или в негова вреда. Това има две страни. Как обществото ще реши да използва тези технологии и свързаните рискове, опасността от инциденти? Съчетанието на техническа интелигентност от наноелектрониката и биологична интелигентност от нервните клетки може да даде изумително приложение в бъдеще. Всички директиви имат за цел да гарантират съотношението на риска към ползата да бъде в полза на пациента, например, при лечението на рака.

Петък, 30ти декември 2011 година

ДЕН НА ГЕОГРАФИЯТА

В 16:00 Ч. – Имало едно време… Пътешествениците – Амундсен и Южния полюс

1884 година. Младият Роалд Амундсен, 12-годишен, мечтае за полюсите, където все още не е стъпвал човешки крак. Стотици изследователи са правили безуспешни опити, намирайки смъртта си в полярните ледове. Хората винаги са били привлечени от непознатото и крайностите и винаги са намирали най-кратките морски пътища, свързващи Европа с Азия и Америка. Но, както Североизточният, така и Северозападният маршрут представляват задънена улица, що се отнася до достъпа до Северния полюс. Ледът си остава terra incognita.

1888 година. 16-годишният Роалд прави опити да се приближи до Северния полюс.

1897 година. Първи опит на Амундсен да изследва Южния полюс. На 25-годишна възраст Роалд е помощник-капитан на белгийски парен кораб, отправил се към  другата страна на света, за която Роалд винаги е мечтал. Корабът попада в плен на ледовете. Екипажът е принуден за презимува там. За да се стоплят, те си шият дрехи от одеялата и ловят тюлени, за да изгарят мазнината им. За първи път изследователи презимуват в Антарктика. Това подтиква Амундсен към още по-дръзки подвизи.

1903 година. 31-годишният Амундсен отплава на север на борда на 22-метров едномачтов платноход с допълнителен двигател, с подготвени запаси за петгодишна експедиция, потънал в дългове и застрашен от съдебно преследване. Екипажът прекарва две години на плаващ леден къс, като първоначалното намерение е само да презимуват там. Амундсен се сприятелява с ескимосите, които научават другарите му как да се грижат за хъскитата и да разчитат на тях и как да ловят мечки и тюлени, за да оцелеят в суровите условия. Ескимосите ги обличат в кожи, за да ги накарат да се приспособят към околната среда. С помощта на куки, въжета и взрив корабът си проправя път през ледовете, преминавайки покрай Аляска и навлизайки в Беринговия проток.

1905 година. Амундсен успява да заобиколи Северния полюс, като открива Северозападния маршрут, но самият полюс остава неизследван.

1906 година. Робърт Пири се отправя към Северния полюс. Амундсен, който се готви да отплава на север, насочва вниманието си на юг. Той разкрива за първи път намерението си да достигне Южния полюс, едва когато е преминал Беринговия проток от западната страна на Аляска, на път към Южна Америка.

1911 година. Надпреварата е в ход. Амундсен наближава полюса, но има конкурент – английския изследовател Робърт Скот. След борба с вечните ледове надпреварата завършва с успех за Амундсен. Той се е доверил на хъскитата, за разлика от Скот, който е разчитал на машините и понитата.