Гея Антонова, модел: Едвам оцелях в Китай!

Гея Антоноваза хубавите и трудните неща с усмивка

Моделът има редица международни успехи, включително в Китай и Турция. Каква житейска идеология изповядва и защо не би желала да „затормози” една падаща звезда?!

Нейни многобройни снимки изживявания можете да откриете на адрес http://mravkataz.blogspot.com/

Кое е най-хубавото нещо, което ти се случи през последния месец?

Ходих на палатка преди две седмици и открих едно страхотно еко село между София и Пловдив – Варвара се казва, има четири минерални басейна и еко преходи в планината. Винаги най-хубавите ми неща са свързани с пътувания.

Учиш PR във Факултета по журналистика и масова комуникация, какви са наблюденията ти върху тази професия в България?

Моят опит така или иначе е в сферата на лайфстайла. Сега не мисля, че работата в PR сферата ми допада толкова. Интересното е, че преди четири години бях толкова убедена, че това ще правя и с такъв хъс започнах да уча. Изключително много се разминава това, което уча с практиката. Смятам да следвам магистратура в чужбина и да е нещо от рода на социални конфликти, човешки ресурси. При всички положения нещо в социална сфера и от тази гледна точка PR-а ще ми бъде много полезен.

Споделяла си, че киното е една логична следваща стъпка за теб. Кои от съвременните български филми харесваш?

Да, киното е хубава стъпка, но за него човек трябва да има много късмет. В един момент може да си много близо, а в следващия даден проект, който е почти готов, просто да не се реализира.

Що се отнася до филмите – много ми хареса „Тилт”. Когато искам да се развеселя, гледам американски филми, в тях знам със сигурност, че ще има хепи енд, каквото и да се случва. Докато в европейското кино изисква повече концетрация.

Към какво си толерантна и към какво изпитваш нетърпимост?

Не ме дразни, например, навлизането в личното ми пространство, що се отнася до материални неща. Неприятно ми е, когато някой не е коректен и стриктен. Дразнят ме в повечето случай някакви дребни неща, но мисля, че те показват липсата на подредба в ценностите на човек. Аз живея в голям хаос, но въпреки това смятам, че имам определена  ценностна подредба, с която не преча на околните.

Много ме дразни и идеята на „не може” – тази  първоначалната нагласа да откажеш нещо, което всъщност можеш да направиш, е наистина неприятна и хаби много нерви.

Кое е най-трудното предизвикателство, с което си се справяла?

Имах трудности в Китай – не искаха да ми издадат виза за Тайланд. Разправях се с хората в посолството, после с консула и след ред крокодилски сълзи ми издадоха виза. В Азия установих, че чак когато започнеш да викаш и да се разправяш, ти обръщат внимание.

На моменти пребиваването там си беше страшно, изпитах страх тотално на физическото ниво на оцеляване, което е на  дъното в пирамидата на Маслоу. Като се върнах в България се чувствах почти безсмъртна.

Според теб бракът отживелица ли е?

Не съм против идеята за брака, а и напоследък бях на доста сватби. Струва ми се, че дори са на мода. Сватбата  е една голяма веселба в твое име, макар и свързана с няколко месеца нерви преди това. Мисля, че повечето жени, включително и аз, биха се радвали да има такъв един ден в живота им.

В какво според теб се изразява сексапилът на жената и на мъжа?

При мъжа сексапилът се изразява в действията му, в начина, по който говори, в неговата самоувереност и решителност, във всичко, което той прави и в това как се държи с една жена и с хората по принцип. При жената сексапилът, според мен е в начина, по който останалите я усещат, в това как излъчването й влияе на околните.

Какво мислиш за влиянието на технологиите върху отношенията между хората, за виртуалната любов и за все новите и нови технологични джаджи, които се появяват непрекъснато?

Смятам, че това е едно нормално развитие на нещата, както и това, че онлайн медиите имат много по-голяма популярност отколкото печатните. Хората имат повече избор и информация.  Аз не усещам негативите на IT технологиите, защото с хората около мен комуникираме главно на живо. Но децата като че ли се интересуват повече от джаджи отколкото от другите деца. Това не е добре, но все пак по-голяма е ползата отколкото вредата от технологиите и всичко зависи от това как хората ги употребяват. Виртуалната любов ми е непозната, но щом като много хора се залюбват и задомяват в интернет,  явно е възможна.

Ако си на палатка в планината и видиш падаща звезда, какво би си пожелала?

Ще си пожелая цял живот да правя това, което ме кара да ходя с усмивка на работа и да се чувствам удоволетворена от себе си – само това, за да не затормозявам падащата звезда.

Снимка 1: Swissper Magazine , снимка 2 и 3: Berra Terzioglu