История на Интернет и още премиери от Da Vinci Learning

Da Vinci Learning – акценти април 2014

 

Световен ден на здравето

Разходки във времето – Илачи за всякакви болежки

07 април 2014 в 18:00

Шакира боледува от сериозна настинка. След като е пробвала безуспешно всякакви видове лекарства, тя се обръща към чудесата на съвременната медицина.

И тъй като тези нови измишльотини се оказват безполезни, Сам и Джен предлагат да приложат някои добри лечения от миналото – като например, да й пробият дупка в главата; или да й прелеят кръв на коза, или може би да й сложат пиявици за пускане на кръв. През 16ти век при нараняване или заболяване хората са се обръщали към бръснаря. Освен основното си занимание – подстригването, бръснарите са умеели да зашиват рани и да премахват брадавици. Рекламата за пускане на кръв е представлявала прът, нашарен с червени ленти; в топка на върха му са се съхранявали пиявиците.

Средновековните лечители са смятали, че зъбоболът се предизвиква от червеи, затова са държали свещ до възпаленото гърло, с цел да изгонят дребните гадинки. Освен това, те са вярвали, че някои болести се причиняват от лошите миризми, затова са произвеждали още по-лоша миризма, с цел да пропъдят болестта. А преди 40 000 години, когато на болните или ранените членове на племето се е гледало само като на товар, те са били блъскани от някоя стръмна скала.

Лекарите са получили познанията си за човешкото тяло, като са изследвали животните – така че, голяма част от медицинските уроци са получени по метода на пробите и грешките. Едва в средата на 19ти век лекарите започват да си мият ръцете между отделните операции; но, след това, постиженията започват да се нижат едно след друго.

 

Чудата наука – Леченията

07 април 2014 в 18:30

В историята на човечеството дейността, свързана с разбирането за болестта и нейното лечение е изминала твърде странен път. Някои процедури са доказали своята ефикасност, докато други методи само са влошавали състоянието на пациента. До 16ти век ‘лечението’ се е изразявало в намаляване на някоя от четирите телесни течности, което е проправило пътя на пускането на кръв. Съвременната наука доказва, че в редки случаи пускането на кръв действително помага. Всъщност, пиявиците, използвани за целта, се оказват отлични помощници при лечението на рани.

Днес ние знаем, че причината за много болести е едно дребно същество – бактерията. Но, до средата на 19ти век мнозина са смятали, че микроскопични организми, каквито са микробите, не биха могли да убият големи организми, като човека. Та нали дори не можем да ги видим с просто око? Но, в такъв случай как са били открити те? Благодарение на един лекар, който решава да се вгледа внимателно… между зъбите си. Така се стига до откриването на лекарството за повечето бактериални инфекции – антибиотика.

Антибиотикът е открит случайно от Александър Флеминг. Напускайки кабинета си преди почивните дни, той оставя на лабораторната си маса плака за отглеждане на микробиологични култури, намазана със слуз от лигавицата на собствения си нос, за да установи при завръщането си, че плесента около тази слуз е попречила на нейния растеж. През новото хилядолетие откритието на това ‘суперлекарство’ е застрашено от нахлуването на ‘супервируса’. Дали тези лекарства не са направили бактериите по-устойчиви и трудни за унищожаване? Какво ново ще ни донесе бъдещето – може би лекарство срещу грипа?

 

Фактология – Настинката

07 април 2014 в 19:00

 

Имало едно време… планета Земя – Децата: здраве и образование

07 април 2014 в 19:30

 

Супер наука – Стволови клетки: Сингапур

07 април 2014 в 21:00

Здравето е богатството на новото време. Докато изграждаме своите тела, една малка островна държава в Югоизточна Азия прави живота ни по-устойчив. Използваното средство е миниатюрно, но мощно – стволови клетки. Силната подкрепа от страна на правителството, съоръженията от световна класа и едно впечатляващо наследство превърнаха Сингапур в рай за изследванията.

През 1994 година екип от учени от Сингапур за първи път в света успява да изолира стволови клетки от човешки ембрион. През 1995 година екип от две болници в Сингапур прави друг първи пробив в света, като използва стволови клетки, изолирани от кръв от пъпната връв, за лечението на момче, страдащо от кръвно разстройство. Скоро тези постижения отключват световна надпревара за овладяване мощта на стволовите клетки, в която Сингапур играе ролята на световен център по биомедицина.

Но, каква е тайната на стволовите клетки? Може да се каже,че те са съкровищницата на лекарства за тялото. Те произвеждат нови клетки, които заместват унищожените в резултат от нараняване или болест. Развитието на медицинската наука може да е много напреднало, но човешкото тяло си оставя уязвимо. Помислете си за рака, диабета, левкемията или болестта на Алцхаймер. За щастие, терапията със стволови клетки дава нова надежда за живот. Засега стволовите клетки са все още в етап на проучване. Все още няма създадени формални лечения. Но, една малка островна държава в Югоизточна Азия продължава с усилията….

 

Какво дължим на индустриалната революция – Съвременната медицина

07 април 2014 в 21:30

 

Вечна младост – 1 & 2 част

07 април 2014 в 22:00

Искате ли да спрете старостта? Искате ли да живеете вечно? Може ли науката да ви помогне да измамите смъртта? В този пръв по рода си филм проф. Роуз Ан Кени ще ни запознае с възможностите на науката да ни осигури по-дълъг живот и с последствията от това.

Представете си за момент, че старостта е вече понятие от миналото. Бихте ли казали, че това е научна фантастика? Днес, за добро или лошо, изглежда че скоро вечният живот може да стане реалност. Някои учени смятат, че единственият начин, по който хората ще умират в бъдеще, е ако бъдат застреляни или прегазени от автобус. Възрастта вече няма да бъде критичен фактор.

Такава власт върху живота сама по себе си поставя сериозни въпроси: какво влияние ще окаже тя върху нашето бъдеще, нашите финанси и нашето общество? Какви планове трябва да започнат да правят нашите правителства и държавни органи, за да се подготвят за едно все по-остаряващо население? Дали хората наистина искат да живеят по-дълго и да страдат от неизбежното намаляване на своите възможности? И дали е морално оправдано на най-фундаментално равнище да се издигнем над човешката преходност, присвоявайки си ролята на Бог?

 

„Титаник” се сблъсква с айсберг (14 април 1912)

 

Разходки във времето – Големи катастрофи

14 април 2014 в 18:00

Дори Алекс е принуден да признае, че това, което се е случило с динозаврите преди 65 милиона години е било много лошо – когато астероид с диаметър 5 до 10 мили се сблъска със Земята това не е никак добре.

Сега Сам и Джен се намират в един древен римски град, където положението изглежда доста напечено. Вулканът в околностите на града е на път да изригне – а Алекс знае, че е невъзможно да избягаш от изригнал вулкан. Това е Везувий – един от най-известните вулкани в историята. При изригването си той е засипал град Помпей с гореща пепел. Трагедията е била неописуема, но тази вулканична пепел е помогнала да се запази всичко в града. Помпей е останал в състоянието, в което се е намирал – замръзнал за бъдещите поколения, което им е дало възможност да го изследват и да разберат как са живели древните римляни.

Истина е, че някои бедствия имат и своята добра страна, но докато Алекс се чуди дали това се отнася за всички, Сам и Джен решават да проверят това твърдение. Големият пожар в Лондон е продължил четири дни, като е унищожил над 373 акра градска площ. Но, той също така е убил всички заразени с чума плъхове в града и е станал повод за изобретяването на първата пожарогасителна кола.

Другият пример е с кораба „Титаник”, който е бил смятан за най-известният непотопяем кораб в света. Но, на третия ден от плаването си корабът се удря в айсберг и само след два и половина часа отива на дъното. Това е била ужасна трагедия, но тя е станала повод за създаването на съвременния Международен ледови патрул и всички видове нови правила за безопасност.

 

Рожденият ден на Леонардо да Винчи (15 април 1452)

 

Исторически личности – Леонардо да Винчи

15 април 2014 в 18:30

 

Да опознаем Леонардо да Винчи

15 април 2014 в 19:30

Леонардо да Винчи е роден през 1452 година в Италия, в малкото градче Винчи. Той живее по време, когато хората в цяла Европа започват да се интересуват от изкуство. Този период се нарича Ренесанс.

Леонардо е прочут с много неща. Той е бил архитект, влюбен в съвършенството. Обичал е да изследва човешкото тяло. Всъщност, той е обичал да изследва всичко. Бил е учен и математик и е обичал да изобретява различни неща.

В юношеска възраст баща му го изпраща на обучение при най-добрия учител във Флоренция – градът на великите художници. Леонардо използва наученото от науката и природата, за да направи картините си да изглеждат като истински. Но, той оставя много свои картини незавършени, може би, защото е бил твърде зает с експериментите и изобретевията си.

Около 1482 година Леонардо решава да напусне Флоренция и да отиде в друг голям град – Милано. Преди него при повечето художници фигурите са изобразени с ясно очертани контури, а фонът е плосък. При Леонардо сенчестата част на фигурите почти се слива с тайнствения фон. Осветените части на фигурите изглеждат изпъкнали, което ги прави да изглеждат почти триизмерни.

Леонардо се съгласява да проектира и построи военни машини за защита на града от враговете, но освен това той се ангажира да изработи голяма картина за трапезарията на манастира, в който се черкува херцогът на Милано. Така се появява “Тайната вечеря” , но скоро боята започва да се отлюспва. След това Леонардо създава може би най-известната картина в света – “Мона Лиза”. Независимо от мястото, на което стоите, тя винаги изглежда като че ли гледа право във Вас.

 

НА ФОКУС: КОГАТО ИЗКУСТВОТО И НАУКАТА СЕ СРЕЩАТ

 

КАК СЕ СЪЗДАВА

Артзука – Невероятен магнитен град

19 април 2014 в 14:00

Сериал, съчетаващ действия на живо с анимация, имащ за цел да покаже на децата, че изкуството е навсякъде и че във всяко от тях се крие по един творец. Предназначен за деца на възраст между 6 и 9 години, ”Артзука” представя на зрителите традиционни техники по необичаен начин, като учи децата да рисуват не само с линии, създавайки собствени шедьоври. Създадените творби представляват широк спектър от изкуства, включващ цифрови филми, тениски, защитени с мрежа от копринени влакна, и лампи, направени от портокали.

С помощта на кутия, метална готварска тава, картон и щипки за хартия, както и с няколко стари играчки за хвърляне, Джереми създава невероятен магнитен град. След това, само с помощта на хартия, маркери, лепило, оцет и пластмасов лист, Джереми изработва стикери. После Джереми натрива красиви парчета текстил с различна структура върху рисунка на Арти. А за „Рециклиращото предизвикателство” на „Артзука” Джереми използвай стопер за врата и хармоника, за да изработи орган, на който Хартиената торба изпълнява различни мелодии, акомпанирайки си на един многофункционален печат!

 

РИСУВАНЕ

Да опознаем Рембранд

19 април 2014 в 18:00

Рембранд е роден през 1606 година в Лайден, Холандия, в голямо семейство. Баща му е собственик на голяма вятърна мелница, която му дава възможност да наблюдава смяната на светлината и тъмнината при въртенето на перките й. Така контрастът между светлината и тъмнината се превръща във важна отличителна особеност на картините на Рембранд.

Рембранд е първият, който прелива боята във фона. Повечето художници по негово време изобразяват фигурите с ярко очертани контури, отделяйки ги от фона. С напредването на възрастта Рембранд започва да полага по-плътен слой боя, за да придаде на своите портрети по-голяма експресивност, повече чувство. Той обича да рисува сюжети от Библията, като ги включва за забава в картините си. Рембранд се стреми да покаже състоянието на хората с помощта на светлината и сянката.

Някои от картините на Рембранд са огромни. Група войници му плащат, за да им нарисува портрет в естествен ръст за новия им клуб. Преди появата на Рембранд художниците се стараят всички фигури на картината да бъдат с еднаква големина, за да не се чувства никой пренебрегнат. Но, Рембранд намира тези картини за сковани, без израз и проява на живот. В “Нощна стража” той иска да направи нещо различно, толкова различно, че ще промени завинаги не само портретите, но и собствения му живот.

 

Какво е красотата?

19 април 2014 в 19:30

Дали красотата е само плод на субективното възприятие на зрителя или има някаква по-обща характеристика?

Художникът и писателят Матю Колингс води зрителите на илюстровано пътешествие, за да ги запознае с десетте си любими естетически преживявания от историята на изкуството, в което той е влюбен от много години. Всяко от избраните художествени произведения илюстрира един от вечните принципи, на които според него се дължи прилива на удоволствие, който получаваме от срещите с изкуството. Всички преживявания са в областта на изкуството, но в този филм той си поставя задачата да изследва кое придава този специален вид хубост на всяка от показаните творби. Личният списък на Колингс буди сериозни въпроси за значението, което изкуството има за нас, и има за цел да накара зрителите да мислят и да спорят за това кои творби са достойни да влязат в техния списък на десетте най-добри.

Десетте срещи с изкуството покриват голям период от време – от праисторическото пещерно изкуство на Дордоните до високотехнологичния супермодернизъм на проектирания от Норман Фостър мост в Южна Франция, от някои от безспорните шедьоври на Ренесанса до много по-оспорваните удоволствия на съвременното изкуство. Колингс прескача безстрашно от век на век, правейки неочаквани и откровени сравнения между различните епохи в изкуството, като ни помага да открием принципите, залегнали в основата им.

Списъкът на Колингс включва творби на Пиеро делла Франческа, Микеланджело, Магрит, Гоген и американския художник Робърт Раушенберг.

 

ПИСАНЕ

Исторически личности – Хелън Келър

19 април 2014 в 20:30

След прекарана детска треска изключително умната Хелън Келър остава глуха и сляпа, лишена от възможност за човешко общуване. Това я превръща в сърдито, непокорно дете, което често избухва в пристъпи на яростен гняв. Сърцатата 21-годишна Ан Съливан се заема със задачата да проникне в тъмния и беззвучен свят на Хелън и да сложи край на ужасната й изолация. Този драматичен и дълбоко затрогващ разказ описва хумора, болката и финалния триумф в усилията на Ан да помогне на Хелън да преодолее невероятни пречки и да постигне своята свобода.

На 24-годишна възраст Келър става първата глуха и сляпа, получила степента „бакалавър по хуманитарни науки”. Решена да общува с останалите колкото може по-естествено, Келър се научава да говори и прекарва голяма част от живота си в изнасяне на речи и лекции. Тя се научава да „чува“ хората, разчитайки думите по движението на устните им с помощта на ръцете си — чувството й за допир е развито до съвършенство. Тя се научава да чете с лекота Брайлово писмо.

Келър израства до световно известен оратор и автор. Тя оставя след себе си диря като защитник на хората с увреждания, наред с многото си други каузи – на суфражетка, пацифистка, радикална социалистка и поддръжница на контрола върху раждаемостта.

 

Силата на знанието – Дж. Р. Р. Толкин в Оксфорд

19 април 2014 в 22:00

Оксфорд е известен предимно с постиженията си в областта на езиците. Всеки е чувал за оксфордския английски (еталон за “литературен” английски), за Оксфордския речник (известен английски справочен източник) и за издателството „Оксфорд юнивърсити прес”, основано в далечната 1478 година. Оксфорд е ковачницата на английския елит. Приетите да учат в него, поне в повечето случаи, нямат основания да се безпокоят за бъдещето си.

Един млад мъж от западната част на Англия сигурно е бил изпълнен с подобно въодушевление в деня, в който е положил блестящо приемния си изпит по английски език и литература. Неговото име е Дж. Р. Р. Толкин. За 18-годишното сираче този ден е като спечелването на голяма печалба от лотарията – то е пристигнало в Меката на интелекта и знанието. Университетът на Оксфорд, в който Толкин работи като професор по английски език и литература, за него е източник не само на доход, но и на вдъхновение за написването на книгата му “Властелинът на пръстените”.

 

КАК СЕ СЪЗДАВА

Как се създава – Суперкола

20 април 2014 в 14:30

Англия е известна с многото си забележителни технически постижения, сред които Великата западна железница, реактивния двигател и кораба на въздушна възглавница. Сериалът “Как се създава” ни представя три английски технически проекта – дело на висококвалифицирани и всеотдайни личности, използващи технологиите за създаването на невероятен продукт. Това са проектирането и производството на крило за самолет А380, наричан още „Супер Джъмбо”, суперкола и телекомуникационни спътници.

С безпрецедентния си поглед „зад кулисите” на тези явления програмата ни дава възможност да се запознаем с хората и организациите, стоящи зад тях, като ни представя висококвалифицираните инженери, конструирали едни от най-сложните съоръжения в сърцето на английската промишленост. Програмата използва компютърна графика, за да покаже съставните части на тези сложни продукти, преди да сглоби част по част детайлите в изображение, показващо тяхното действие.

С невероятния си достъп до една от най-секретните компании в страната този епизод показва как в момента състезателният екип от Формула 1 на Макларън конструира кола, използвайки фирмената F1 технология. През лятото на 2011 година Макларън пусна MP4-12C. Тази суперкола с тегло 168 500 паунда е една от най-високотехнологичните и ефектни коли, създадени някога. Тя е върхът на английската техника по отношение на проектирането и точността. Програмата ни отвежда във фабриката на Макларън, среща ни с екипа от инженери и ни показва процеса на проектиране, изпитване и конструиране на колата от самото начало, включително нейната уникална ‘моноклетъчна’ технология на базата на въглеродни (карбонови) влакна, както и нейния двигател – първият от този род, създаден от компанията.

 

ФОТОГРАФИЯ

Сръчни пръсти – Камера от кибритени кутийки

20 април 2014 в 16:45

Отличеният с награди детски филм „Сръчни пръсти”, посветен на творчеството, е изпълнен с цвят, енергия и вдъхновение. Сериалът ни показва един свеж, иновативен подход към изкуството, насърчавайки децата да използват въображението си и да проявят творческите си способности в голямо разнообразие от дейности. В „Сръчни пръсти” всичко е възможно – единственото ограничение е вашето въображение.

В този епизод водещите показват как можем да си направим фотоапарат само с помощта на две кибритени кутии, Наоми споделя своето ноу-хау за изплитане на оригинален колан от халки, а освен това ще разберете как можете да замените скучната бяла захар със своя собствена, оцветена в цветовете на дъгата.

 

Сурова наука – фотография

20 април 2014 в 18:00

Животът е изпълнен с дребни загадки. Каква е дължината на една пружина? Кое е първото – кокошката или яйцето? И, нещо по-важно – колко учени са необходими, за да се изпрати една пощенска картичка? Екипът от учени-пионери включва безстрашен ботаник, увлечен по всичко диво и готов да отиде навсякъде, изкусен химик със злъчно чувство за хумор, всестранно развит изобретател, физик и инженер, и специалист по науките за Земята и изследовател, който никога не се предава. Базата им се намира в изоставена минно-обогатителна фабрика високо в планините на Колорадо, САЩ. Но, скоро те трябва да си съберат багажа и да я напуснат, вземайки със себе си за спомен само една снимка на фабриката, направена от екипа на „Сурова наука” и изпратена на водещия, възнамерявайки да използват само природни ресурси и колективния си ум. Дали идеята ще се окаже добра и дали ще бъде осъществима?

Предизвикателството за екипа е да създаде постоянен спомен за фабриката, нещо което може да се отнесе у дома. Ако намерят качествена сребърна руда, дали тя би могла да се използва като основа за снимката? Дали ще могат да използват скалата, взета от мината в предишния епизод, ако проучат по-подробно от какви минерали е съставена? Дали ще могат да добият сребро и да конструират прототип на фотоапарат? Дали ще могат да изпратят продукт по въздуха с помощта на балон, пълен с водород? Както обикновено, учените разполагат с три дни да изпълнят задачата, като могат да използват само това, което намерят в изоставената минно-обогатителна фабрика и прилежащите й околности.

 

МУЗИКА

Въпроси от науката – какво представлява звукът?

20 април 2014 в 20:00

Андрю иска да се яви на прослушване за вокалист на рок банда. Той чува гласа на съдбата си, който му казва “рок звезда”. Но, има само един проблем – той няма много добър слух. Може ли науката да помогне в това? Време е за малко уроци по музика.

Пола научава принципите на звука от групата „Блу мен”. Ако овладее честотите, вълните и височините, има някаква вероятност тя да стане първото момиче – член на групата.

Андрю обича извънредно силните звуци. Той тръгва да търси „Биг хорн” (Бел. пр. – Големият рог) – най-гръмогласното превозно средство, което разцепва слуха със силата и децибелите на стотици звънци и свирки.

Отношението на Пола към звука е малко по-деликатно – при нея той ту се чува, ту не. Звуковият прожектор е революционен начин за предаване на звук към един слушател във всеки момент. Как става това? Чрез ултразвук, т.е. звук, чиято честота е толкова висока, че е неуловима за ухото.

Какво друго липсва на ушите ни? Природата използва често ултразвук, както и дълбокия боботещ инфразвук. Пема слуша разговора на слоновете.

Може би тапите за уши ще помогнат на слушателите на Андрю по време на неговата изява като рокаджия. Най-напред Мелиса Крос – вокален педагог, който обучава рок звездите да пеят на високи децибели, ще изнесе урок за това как гласът произвежда звук, след което идва прослушването.

Нали ви е познат случаят, когато това, което чувате със собствените си уши, не звучи толкова добре в ушите на другите? Може би бъдещето на Андрю наистина не е в звукозаписното студио?

 

Музика на мозъка

20 април 2014 в 22:00

Музиката влияе върху нашето развитие от майчината утроба до гроба. Този документален филм изследва ролята на музиката в развитието на човешкия мозък. Той разглежда влиянието на музиката върху родените недоносени деца в отделенията за неонатална интензивна грижа и върху подрастващите (като разглежда и ефекта на Моцарт), както и ролята на музикалната терапия в лечението на болнични пациенти и възрастни хора.

Дали музикалността е характеристика, присъща само на хората? Има животни, които издават красиви и сложни звуци. Но, песента на птиците, например, се наблюдава само в определени сезони или часове на деня, свързана е с определени хормонални промени и изпълнява конкретна функция за защита на територията или привличане на партньор. Това, което наричаме човешка музика, е нещо доста по-различно.

Данните от невронни изображения показват, че хората са в състояние да реагират на музиката, типична за тяхната култура, дори ако не са изучавали музика. Антропологично погледнато, всички хора във всички общества по света участват в художествени изяви, сред които и музикални.

Преди да се научим да говорим, ние имаме различни подобни на музика изяви, като например гукането и детското бръщолевене. Подобно на умението да говорим, което развиваме от ранна възраст, ние притежаваме също и умението да се развиваме в музикално отношение. Но, съществува известна разлика. Ако не се намирате в среда със силно музикално въздействие, може да не успеете да развиете толкова добре тези свои умения.

В някои други култури разликите в музикалната изява на отделните индивиди са много по-малки, отколкото в западната индустриализирана цивилизация. Това че музиката улеснява сближаването в групата или обществото при малките племена, например, може отчасти да обясни защо сме развили музикални способности. Но, освен това трябва да се вземе предвид и значението на изследването на връзката между майка и дете, показващо че за майките е нещо естествено да пеят на децата си.

 

ЦЕРН съобщава, че протоколите за Световната уеб мрежа (WWW) ще бъдат безплатни (30 април 1993)

 

Чудата наука – Интернет

30 април 2014 в 18:30

Интернет е изобретен по време на Студената война и е пуснат в действие през 1969 година. Въпреки това, той не е предназначен за обществото. Всъщност, той е разработен за армията с цел да осигури бързо и секретно предаване на съобщения, които да не могат да бъдат подслушани от шпионите и чието предаване да не може да бъде препятствано от бомбите. Интернет от онова време няма нищо общо със сега познатия Интернет. Той е представлявал система от компютри, обменящи текст, изписан със зелени букви на черен фон, а електронната поща е изобретена едва 2 години след това, поради нуждата на разработчиците от надеждно средство за комуникация. Така че, приложението електронна поща е въведено едва през 1972 година.

Интернет, какъвто го познаваме днес, е всъщност второ, отделно изобретение, което е пуснато около петнайсет години след първия Интернет, и е наречено ‘Световна мрежа’. Никой не обръща внимание на Тим Бърнърс Лий и неговата идея, независимо от това, че той предлага на учените съвършено нов начин за споделяне на данни, свързвайки документите един с друг по Интернет. Предложението му е върнато с резолюцията „интересно, но неясно“ върху обложката, след което Бърнърс Лий отнася изобретението си на хора с интернет страница, и така се появява познатият ни днес Интернет.

И макар че Интернет е все още в детската си възраст, днес той е средство за радикални промени в музиката и филмите, политиката и бизнеса; той променя начина, по който гледаме един на друг и общуваме помежду си! От компютърния екран до масовите улични протести. Какво ли ще ни донесе бъдещето, по какъв начин ще ни промени Web 3.0 – мрежата, която ще може да разбира човешките потребности?