Как да засадиш дърво в пустиня? – Da Vinci Learning

Петък, 17-ти юни, 22.00 ч.
Нов живот в пустинята

СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ОПУСТИНЯВАНЕТО И СУШАТА

Опустиняването е деградация на почвата в безводни и сухи области. То се причинява основно от човешката дейност и промените в климата. Опустиняването не се отнася към разширяването на съществуващите пустини. То възниква поради това, че сухоземните екосистеми, които обхващат над една трета от сушата на Земята, са изключително чувствителни към свръхексплоатацията и неподходящото земеползване. Бедността, политическата нестабилност, обезлесяването, прекомерната експлоатация на пасищата и лошите напоителни практики подкопават продуктивността на почвата. Над 250 милиона души са пряко засегнати от опустиняването, а около един милиард души в над сто страни са в риск. Тези хора включват голяма част от най-бедните, най-маргинализираните и политически слаби граждани на света. На 17-ти юни с Da Vinci Learning ще се изправим пред “страха от шепата пепел”, тъй като водата, за разлика от надеждата, не е вечна.

Драмата на пустинята са не гледките и екзотиката, а безкрайната борба на хората със сушата. В пустинята хората трябва да преживяват с 3 литра вода на ден за миене, пиене и готвене. В сравнение с Европа, където хората използват до 300 литра дневно, невероятното различие става повече от ясно. Това е катастрофа. Сушата, недостигът на вода и напредването на опустиняването поставят в риск около 1.2 милиарда души. Скоро цели региони от нашата планета ще се превърнат в пустини. Милиарди акри земя в над 110 страни – една четвърт от повърхността на планетата, се превръщат в изоставени, необитаеми места. Само в Африка 100 кв. м. земя се превръщат в пепел буквално всеки ден. Оазисите, които доскоро изобилстваха с вода и плодородна почва, сега биват изяждани от пясъка. Продължителните периоди без дъжд и намаляващата растителност без бъдеще лишават номадските племена от жизненото им пространство и от начина им на живот, правейки съществуванието им несигурно. Животът на четвърт милион души е застрашен от деградацията на почвата. Мнозина са принудени да напуснат домовете си и да се заселят в градовете, за да оцелеят. Малцина намират работа, останалите в крайна сметка се заселват в бордеите, почти без надежда да избегнат бедността и съществувание, сведено до минимума.

В Университета по природни ресурси на Виена учените разработват нови стратегии за повишаване на плодородността на пустинната почва. Семейство акациеви дървета са подложени на екстремни условия. В продължение на две години тези дървета са поливани само с 2 литра вода на месец. Сега учените искат да проверят дълбочината на развитата от тях коренова система. Преди експеримента те са употребили специално вещество. Дълбоко в пустинната почва те са създали слой от специални водозадържащи гранули. Това вещество е едно от многото фундаментални открития на Хуго Хубачек – професор по химия в Технологичното училище във Виена. Той е приложил към каменни гранули силикатен прах със способност да задържа вода. Особеното при тези гранули, обаче е, че те съдържат хранителни вещества, които могат да бъдат извлечени постепенно от водата. Процесът може да се повтаря периодично, тъй като съставният материал не се изтощава. За пустинната растителност това е жизненоважна помощ, тъй като сега корените имат възможност да издържат на суровите пустинни условия, развивайки дълбока и обширна коренова система. Освен това, целта на новите материали е да дадат възможност на регионалните специалисти и местните фермерски общности в Мавритания и Сенегал например – едни от страните, които са най-силно засегнати от опустиняването, да изграждат самоустойчиви структури. А самоустойчивостта е основното за Хуго Хубачек. Освен да запознава хората с икономическата страна на изобретението си, целта му е да повиши осведомеността за етиката, стояща в основата му.