Как хората успяха да кацнат на Луната – Da Vinci Learning

Сряда, 20 юли 2011 г., в 21.00 ч.

Важни открития в науката и техниката  – Херман Оберт, Вернер фон Браун и ракетата

ЧЕСТВАНЕ НА ПЪРВОТО КАЦАНЕ НА ЛУНАТА

На 20-ти юли 1969-та година петият пилотируем полет и третият полет до Луната по програма АПОЛО на НАСА, с командир Нийл Армстронг, каца на Луната.  Армстронг и екипажът му стават първите хора, стъпили на Луната.

Екипажът прекарва на лунната повърхност 21 часа и 31 минути.  Тримата астронавти се връщат на Земята с 21.5 килограма лунни камъни. „Аполо 11” осъществява целта на американския президент Джон Ф. Кенеди за кацане на Луната преди Съветския съюз, до края на 60-те години, обявена в изказването му пред Конгреса на САЩ през 1961-ва година.

Между 1969-та и 1972-ра още пет кораба „Аполо” кацат на Луната.  Никоя от тези мисии не би била възможна без един основен технологичен продукт – ракетата. На 20-ти юли “всички системи са включени” с канал Da Vinci Learning, който ще ни запознае с технологията, довела до “една малка стъпка за човека, но огромен скок за човечеството.”

В продължение на векове човекът е мечтал да пътува до Луната.  Полетът на „Аполо 11” превръща тази древна мечта в реалност. Човекът напуска Земята и за първи път кракът му стъпва на друго небесно тяло.  Но, без съвременните научни познания, това постижение на века не би било възможно.

Първите реактивни двигатели са произведени в Китай през 11-ти век.  Това научно познание пристига в Европа с кораб.

В края на 19-ти век учените откриват, че ракетата е най-подходящото превозно средство за напускане на Земята, но не знаят каква скорост трябва да развие то.  Френският писател Жул Верн дава отговора.  В негов научно-фантастичен роман математиците изчисляват, че необходимата скорост е 40 000 километра в час.

Вълнуващите разкази за пътуване до Луната впечатляват и 12-годишния Херман Оберт.  20 години по-късно неговите изследвания залягат в основата на завладяването на Космоса от човека.  Оберт изобретява първата си ракета след Първата световна война. През 1923-та година Оберт публикува първата си книга за ракетата и междупланетното пространство.  Тя разпалва научен спор относно възможността за такъв полет.  Оберт става известен за една нощ, но няма пари, за да реализира теоретичните си изводи.  В Германия от 20-те години никой не се интересува от неговите ракетни планове.

Американският учен Робер Годар използва теориите на Оберт, за да построи първата в света ракета с течно ракетно гориво.  Изстрелването й през 1926-та година бележи началото на ракетната ера.  В основата на всички бъдещи ракетни двигатели лежи конусовидният реактивен двигател на Оберт.

През 1930-та година в Берлин Оберт открива първата в света площадка за изстрелване на ракети. Един от неговите асистенти е 18-годишният Вернер фон Браун.  Но, парите не достигат.

През 1931-ва година на сцената се появява Третият райх.  Сега германските военни лидери се нуждаят от ракети.  Фон Браун приема с благодарност предложението да сътрудничи на Райхсвера (въоръжените сили на Германия). Още като момче фон Браун мечтае да лети до Луната.

През 1937-ма година Райхсверът изгражда център за ракетни изследвания и изпитания, в който над 8 000 души работят трескаво върху проектирането и конструирането на военна ракета.

Фон Браун поема техническото ръководство на проекта.  Въоръжаването напредва с пълна сила.  Хитлер планира война.

През 1942-ра година е изстреляна първата най-голяма ракета в света – „Агрегат 4”.  С тегло няколко тона, ракетата развива скорост пет пъти по-голяма от скоростта на звука и достига височина 90 километра.

През 1942-ра година тенденцията се обръща и армиите на Хитлер започват да отстъпват.  В очите на мнозина само чудо би могло да спаси Германия.  В тази ситуация министърът на пропагандата Гьобелс обявява създаването на оръжие-чудо, което би могло да приключи бързо войната в полза на Германия.

Фон Браун дава на Гьобелс ракетите V2, а на германците – илюзията за окончателната победа.  След края на Втората световна война ракетите V2 и техниците, които са ги построили, са важна плячка за Съюзниците.

В края на 40-те години започва Студената война, а заедно с нея – и състезанието на свръхсилите в областта на междуконтинеталните балистични ракети.

През 1957 година руснаците изстрелват първия космически спътник в света – „Спутник 1”.  Тогава фон Браун е натоварен да продължи разработката на балистичната си ракета, която може да отведе първия американски спътник в Космоса.  Свръхсилите се впускат и в космическа надпревара.