Как Мария Кюри носела радий в джоба си – Da Vinci Learning

Понеделник, 7ми ноември 2011 г. в 21:00 ч.

Важни открития в науката и техникатаРадиоактивностАнри Бекерел, Мария и Пиер Кюри

РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА МАРИЯ КЮРИ!

Мария Кюри е полско-френски физик и химик – учен, прочут с пионерските си изследвания на радиоактивността – термин, въведен от нея самата. Тя е първият носител на две Нобелови награди – по физика и химия, първата жена-професор в Парижкия университет, и първата жена,  погребана в парижкия Пантеон заради заслугите си към науката.

Нейните ранни проучвания заедно със съпруга й Пиер са извършени в трудни условия – лабораторните условия са жалки и двамата трябва да преподават много, за да се издържат.

Откриването на радиоактивността от Анри Бекерел през 1896 година вдъхновява анализите на сем. Кюри, които водят до изолирането на полония, кръстен на името на родината на Мария Кюри, която никога не забравя националната си принадлежност, и радия.

Мария Кюри изобретява методи за получаването на радий от радиоактивни отпадъци, което дава възможност за внимателното му изучаване, и особено – за изучаването на лечебните му свойства. През целия си живот Мария Кюри пропагандира използването на радий за намаляване на страданията, а по време на Първата световна война тя настоява за използването на подвижни рентгенови устройства за лечение на ранените войници. Тя носи тестовите епруветки с радиоактивните изотопи в джоба си и ги съхранява в чекмеджето на бюрото си, без да си дава сметка за вредното въздействие на радиацията върху собствения й живот.

На 7ми ноември гледайте Da Vinci Learning, когато ще отдадем почит на една от най-светлите женски фигури в науката, представяйки живота и работата на Мария Кюри.

Бекерел е имал особен интерес към връзката на рентгеновите лъчи и явлението флуоресценция. Бекерел е изследвал всички налични флуоресцентни материали, за да види дали те могат да затъмнят фотографска плака, завита в черна хартия. Действително, определени места от фотографската плака потъмняват. Той прави извода, че потъмняването се дължи на рентгеновите лъчи, предизвикани от слънчевата радиация. Той продължава проучванията си, но поради заоблачаване на времето слънчевата светлина изчезва. Надявайки се на по-добро време, Бекерел съхранява на тъмно експерименталната постановка в продължение на няколко дни. Впоследствие той проявява плаката и бива удивен. Въпреки че експерименталната постановка не е била изложена на почти никаква слънчева светлина, фотографската плака е потъмняла.

Бекерел открива нов вид радиация. Но, така наречените от него ураниеви лъчи не получават почти никакво внимание. Тази пълна липса на интерес от страна на научния свят подтиква една ентусиазирана млада жена-учен да започне да изследва ураниевата радиация.

Мария Кюри иска първа сред жените да получи докторска степен. Тя се надява да открие нови хоризонти в науката с изследването на ураниевата радиация. Скоро тя разбира, че активността на ураниевите съединения се определя единствено от броя на съдържащите се в тях ураниеви атоми, независимо от природата на самото химическо съединение. Но, излъчването на два минерала, съдържащи уран, е по-силно. Това означава, че те съдържат малки количества от друго радиоактивно вещество, което трябва да се изолира.

Сем. Кюри използва методите на аналитичната химия, които са класика по това време. Мария Кюри измисля термина ‘радиоактивен’ за поведението на тези излъчващи вещества. Мария се концентрира върху отделянето на материала, докато Пиер се заема с анализа.

Задачата, с която са се заели, е опасна. Но, по онова време не се знае почти нищо за вредното въздействие на радиацията върху живите тъкани. Влизайки в лабораторията си през нощта Мария забелязва светене, излъчвано от разтворите, обогатени с радиоактивни елементи – видим знак, че се приближава към целта си. Накрая тя изолира една десета грама радий.

През 1903 година Пиер и Мари Кюри получават Нобеловата награда за физика. Те споделят наградата с Бекерел – откривателят на радиоактивността.

 
По темата: