Как науката настига „Междузвездни войни“ – Viasat Explorer

Технологиите в „Междузвездни войни”

Реалистично ли е да има наистина функциониращ светлинен меч? И възможно ли е Дарт Вейдър, най-прочутият получовек-полумашина, да съществува днес?

Този документален филм ни повежда на динамично и изпълнено с интересна информация пътуване, за да научим повече за новаторската космическа сага на Джордж Лукас и използваните в нея технологични идеи в светлината на съвременната наука. Ще узнаем с изумление, че много от тези идеи се основават на научни факти и са поне частично реалистични.

ДАЛЕЧНАТА ГАЛАКТИКА, с безбройните й изумителни и невероятни високотехнологични устройства с най-различни форми, размери и вид, се ражда в забележителното въображение на Джордж Лукас още през 70-те години. Разработките в сферите на криониката, роботиката, плазмената технология и йонния ракетен двигател, постигнати след излизането на филма преди повече от 30 години, доказват, че вселената на „Междузвездни войни” не е чак такава измислица…

В този динамичен документален филм се преплитат зашеметяващи кадри от сагата и интервюта с водещи учени. Директорът по анимацията Роб Коулман и експертите по изработване на модели Лорн Петерсън и Джон Гудсън описват действителната наука, повлияла на визията на Джордж Лукас за галактиката в „Междузвездни войни„.

Е, някои от нещата, които виждаме в „Междузвездни войни”, са далеч от действителността. Например, невероятните звукови ефекти са само с цел да създадат драматизъм и всъщност не може да бъдат чути в космоса, тъй като звукът изисква въздух, а космическото пространство е вакуум, в който звукът не може да се придвижва. Ако космически кораб експлодира, вие ще го видите, но няма да го чуете. Така че вероятно всички тези гигантски взривове са малко преувеличени – за една наистина мащабна експлозия ще трябва много повече кислород от ограниченото количество в космическия кораб. В действителност пожарищата ще са далеч по-незначителни.

Футуристичните Х-крилни изтребители, профучаващи през галактиката, обаче са екстраполация на модерните реактивни изтребители, а смъртоносните имперски изтребители с двойни йонни двигатели, с които Х-крилните изтребители се бият, се основават на тип двигател, който вече съществува.

През 1998 г. единичен йонен двигател е използван от НАСА за изстрелването на космическия кораб „Дийп Спейс 1” на пътуване в Слънчевата система. Благодарение на изумителните постижения в сферите на простетиката и биониката най-страховитият екранен злодей, Дарт Вейдър, който в битка с Оби Уон губи крайниците си и получава ужасни изгаряния и увреждане на белите дробове, днес ще има шанс да оцелее.

В наши дни разполагаме с технология, с чиято помощ белите дробове на Дарт Вейдър може да бъдат заменени с простетични и дори бележитото му тежко дишане може да бъде значително по-тихо. Друга, на пръв поглед научно-фантастична технология, която вече е налична на нашата планета, са сензорите за топлина и натиск. Те са необходими, за да може простетичните крайници да имат усет за досег и температура. От 1977 г., когато излиза първият „Междузвездни войни”, до днес учените са напреднали изключително много по отношение на разработката на истински роботи, които могат да извършват функциите, изпълнявани от дроидите в „Междузвездни войни”, включително и възпроизвеждането на човешки емоции.

Все още не се произвеждат светлинни мечове, но с помощта на плазмената технология вече бихме могли да разработим нещо, наподобяващо светлинен меч, макар че за него ще е нужна цяла сграда, пълна с оборудване, а не просто някаква си дръжка с големина на фенерче. Но науката се развива непрестанно и всеки ден се приближаваме все по-близо до мига, когато научнофантастичните чудеса ще са напълно достижими.

Технологиите в „Междузвездни войни” (Star Wars Tech) – премиера на 28 февруари по ViasatExplorer

Гледай кадри от филма: