Кое е българското спортно събитие на 20 век? Гласувай с БНТ!

На 14 януари (четвъртък) зрителите на БНТ ще изберат българското спортно събитие на ХХ век

На 14 януари, в четвъртък от 20:50 ч., зрителите на БНТ могат да направят своя избор за най-значимото спортно събитие на България за 20-ти век на телефоните за гласуване и в сайта vek.bnt.bg. Цялата седмица от 14 до 21 януари зрителите гласуват и избират свое събитие.

Десетте номинации в категорията „Спортни успехи” са:

1. Първа европейска шампионска титла за България, Дан Колов, 1936 г.

Борбата за пръв път изстрелва българския спорт в международна орбита. Това се случва благодарение на бившия овчар и строителен работник Дончо Колев Денев от село Чадърлии, Севлиевско, познат на света като „Балканският лъв”, „Кинг Конг”, „Царят на кеча” или просто Дан Колов. На големия турнир по борба през 1936 г. в Париж, „мускулният гений на народа” – както го нарича Иван Хаджийски – разгромява всички свои противници, а на финала е безпощаден и към европейския, световен и олимпийски шампион Анри Деглан, което му носи титлата „Европейски шампион”. Новината за този първи голям  успех на родния спорт се разнася в цялата страна, а масовата радост на българите тогава, може да бъде сравнена само с всенародното ликуване от Световното първенство през 94-та.

2. Първият ни олимпийски медал, Борис Георгиев /бокс/, 1952 г.

На Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г., на боксовия ринг в категория до 75 кг. се качва и Борис Георгиев-Моката. Още след първия си мач той е тежко контузен и преди всеки следващ мач китките му са замразявани с хлоретил. Въпреки това Моката побеждава наред и стига до изключителното не само за българския бокс, но и за целия ни спорт трето място. Бронзът на Борис Георгиев от Хелзинки 52-ра дава така необходимия начален тласък за развитието на спортистите и спортния живот у нас, който през следващите години ще се превърне в световна сензация.

3. Първа българска олимпийска титла, Никола Станчев /борба/, 1956 г.

Само един борец в света е печелил олимпийска титла единствено с убедителни победи с туш. Това е българинът от бургаското село Твърдица Никола Станчев, който по този начин през 1956 г. в Мелбърн донесе първото олимпийско злато в историята на българския спорт. Заради твърде съмнително съдийско решение, Станчев има шанс да се бори за титлата само ако побеждава противниците си с туш, което изглежда възможно по-скоро на теория. На финала, 26-годишният странджанец се изправя срещу непобедимия Дейвид Хоч. След финалния гонг тялото на американеца лежи неподвижно на земята, а България тържествува със своя първи златен медал от най-престижния международен спортен форум.

4. Голът на Гунди на стадион „Уембли”, 1968 г.

Макар и рядко, понякога в спорта има събития, които въпреки че не са обкичени с бляскави медали и внушителни купи, тежат не по-малко от планините благороден метал, извоювани по терени или писти. Точно такъв е случаят с една завършила наравно приятелска футболна среща от далечната 1968-ма година, когато български футболист отбелязва попадение. Става дума за гола на Георги Аспарухов срещу Англия на стадион „Уембли” – необикновен гол на необикновен футболист. Далеч преди Диего Армандо Марадона да бъде обявен за гений след подобна изява, българската деветка поема топката от центъра на игрището, преодолява цялата защита на противника, а след това и вратаря, сътворявайки абсолютен футболен шедьовър. Отбелязаният от Гунди гол на стадион „Уембли” ще остане емблема на българския спорт не само за изминалото, но и за всяко следващо столетие.

5. Първият ни трикратен световен шампион, Мария Гигова /художествена гимнастика/, 1969 г., 1971 г., 1973 г.

Мария Гигова за пръв път в развитието на родния спорт ще извоюва трикратна световна шампионска титла. Тя първо грабва златото на Световното първенство във Варна през 1969 г., преминава като торнадо през първенството в Хавана през 1971 г. и накрая чупи рекорда през 1973-та на Световното в Ротердам. Според специалистите, по сложност, техника и артистичност съчетанията и далеч надхвърлят нейното време и въобще не е повод за учудване, че Международната федерация по гимнастика обявява първия ни трикратен световен шампион Мария Гигова за една от десетте най-добри гимнастички на всички времена.

6. Покоряването на Еверест, Христо Проданов, 1984 г.

Покоряването на Еверест от Христо Проданов е драматичният подвиг на българския спорт, в който стремежът към върха придоби фатални измерения. На 20-ти април 1984-та година той става първият българин, изкачил се на най-високата точка на земното кълбо, сам, без кислород, по непристъпния западен склон. Само че върхът е достигнат много късно, а българинът стои на него прекалено дълго. Започва мъчително слизане, което е прекъснато заради спусналата се тъмнина. В базовия лагер са в паника, защото Проданов е трето денонощие без кислород, няма храна и течности. Издирването не дава резултат. Последното обаждане от радиостанцията на алпиниста е на 21-ви април, в 19:45, след което замлъква завинаги. Българското покоряване на Еверест е и българската спортна трагедия на 20в.

7. Световният рекорд на Стефка Костадинова, 1987 г.

Нейното феноменално постижение в скока на височина остава недостижимо за друг спортист  вече цели 22 години. На световното първенство в Рим през 1987-ма българката е една от основните претендентки за титлата в скока на височина, въпреки че нейната основна конкурентка е шампионката на планетата и бивша световна рекордьорка Тамара Бикова. На финала двете се впускат в бясна надпревара, в която рускинята изпуска положението още на 206 см. Освободена от психическото напрежение Стефка Костадинова решава да атакува собствения си рекорд и летвата е вдигната на 209 см. Изумителен втори опит и зрителите на Олимпийския стадион стават на крака за да аплодират световния рекордьор Стефка Костадинова.

8. САЩ, 1994 г.

Почти на шега достигнал до Световното първенство в Съединените щати, българският национален отбор по футбол сътвори световна сензация, над която анализатори и специалисти все още се опитват да дадат разумно обяснение. Предвождани от славен Стратег и всепронизваща Кама, футболните ни гладиатори се саморазправиха със световни и европейски шампиони и само подлата съдийска свирка успя да спре победоносния им марш към финала. В този случай спортът се  превърна и в социална терапия, която върна усмивките на унизения и оскърбен народ, който беше забравил, какво е да се гордееш от това, че си българин.

9. „Златната топка” на Христо Стоичков, 1994 г.

В края на 1994-та един българин ще получи най-високото признание в световния футбол – „Златна топка” – и ще застане напълно заслужено до легенди като Бекенбауер, Платини, Румениге, Ван Бастен или Боби Чарлтън. Този българин е Христо Стоичков. Нападателят на българския национален отбор и футболен клуб „Барселона” несправедливо се разминава с отличието още през 1992-ра година, но през паметната 94-та правдата най-после тържествува! Футболният „Оскар” е признание за индивидуалните качества на Христо Стоичков, но и едно от най-значимите постижения в историята на българския футбол.

10. Първо злато от Зимна Олимпиада, Екатерина Дафовска /биатлон/, 1998 г.

Малко преди края на 20в., българският спорт като че ли е постигнал почти всичко, с изключение на златен медал от Зимни Олимпийски игри. Олимпиадата в Нагано през 1998-ма година е последната възможност за извоюване и на този спортен връх през столетието, но малцина се надяват на медал. На третия ден от игрите започва сблъсъка в биатлона на 15 км., където се състезават две българки – Екатерина Дафовска и Павлина Филипова и въпреки че предварително никой дори не си помисля да ги слага в сметките, става същинско чудо – сред жестоката конкуренция на всички звезди в женския биатлон, Катя Дафовска завършва първа, а Филипова за съвсем малко се разминава с бронза! Световната спортна общественост е стресната, трогната, че и очарована от неочаквания, но категоричен български успех, а ние се сдобиваме с историческо първо злато от Зимна Олимпиада.

В предаването ще бъдат обявени и номинациите в следващата категория „Любовните истории на ХХ век“.
Целта на кампанията е да направи преценка на историята чрез зрителските гласове. Кампанията се излъчва на живо по БНТ 1, БНТ САТ и онлайн на специалния сайт vek.bnt.bg.

 
По темата: , ,