Кой измисли времето и как изобретиха часовника?

Събота, 31ви декември 2011 година, в 16:00
ПОСЛЕДНИ ЧАСОВЕ ДО НОВАТА ГОДИНА – 2012

Времето е една от фундаменталните физически величини. То се използва за измерване на последователността и продължителността на събитията и интервалите между тях и за количествена оценка на скоростта на промяна. Една от представите за времето, съгласно теорията на сър Исак Нютон е, че то е част от фундаменталната структура на Вселената, измерение, в което събитията настъпват последователно. Друга представа за времето, съгласно теорията на Готфрид Лайбниц е, че то не е събитие, нито вещ, и следователно, не може да бъде измерено или пропътувано.

Настоящата международна единица за време – секундата, се дефинира спрямо радиацията на цезия. Времевите измервания са занимавали учениците от памтивека и са подтиквали развитието на навигацията и астрономията. Периодичните събития и периодичното движение отдавна се използват като стандарти за времеви единици – от движението на Слънцето в небето, през фазите на Луната, до люлеенето на махалото и биенето на сърцето. Времевите измервания имат две форми: календара и часовника.

Когато зачеркнем и последната дата от календара на 2011 година, ще продължим да отброяваме часове, минути и секунди. С изтичането на времето, в очакване на “звъна на камбаните в полунощ”, ние ще обърнем поглед назад във времето, за да видим как е еволюирало измерването му. Времето може да е относително, но от него не можеш да избягаш. Да отмерим последните часове до 2012 година с Da Vinci Learning!

Имало едно време… Откривателите – Измерването на времето

Времето е съществувало винаги. Но, за да бъде признато, то е трябвало да бъде измерено, преброено и разделено.

20 000 години пр.н.е. Праисторическия човек се ориентира за времето по храненето и ловуването.

4 500 години пр.н.е. Египтяните вярват, че всяка сутрин богиня Вселена ражда бог Слънце и всяка вечер го изяжда. През лятото река Нил наводнява полята, а когато нивото на водата спадне, започва сезонът на сеитбата. За да планират работата си на полето, египтяните изобретяват 12-месечен календар, като всеки месец се състои от 30 дни, което прави 360 дни в годината. Останалите 5 дни са оставени за празненства и почивка.

Седмицата вероятно е изобретена от вавилонците, които са населявали днешен Ирак. Те построили висока кула, за да могат да наблюдават небето – Вавилонската кула. Но, как точно седмицата е била разделена на 7 дни, остава загадка. Някои хора са избрали 5-дневна седмица, други – 6-дневна и дори 10-дневна.

През цялата си история човекът е разделял времето. Денят не е представлявал проблем, но как да се раздели нощта, още не е било ясно.

1 500 години пр.н.е. Изобретен е водният часовник, който представлява средство за измерване на допълнителните работни часове по време на строежа на голямата пирамида. Водният часовник се разпространява по цялото Средиземноморие. 50 години пр.н.е. В Гърция обществените часовници отбелязват хода на времето през нощта, както и през деня. Създават се все по-усъвършенствани часовници. В Рим е изобретен джобният часовник, който , въпреки че не винаги е много надежден, е най-прецизното средство. На големия форум в Рим има обелиск, който служи като гигантски слънчев часовник. Когато Слънцето е в зенит, гражданите настройват часовниците си. Нощните часове остават непостоянни, тъй като и нощта, и денят са разделени на 12 часа. През зимата нощите са дълги, затова часовете също са много по-дълги, отколкото през лятото.

800 година. Пясъчните часовници могат да отмерват само кратки интервали от време. Има и някои изключения, обаче, като пясъчният часовник на Шарлеман, който се обръща само веднъж на 24 часа. Следва появата на масления часовник, но той по принцип е неточен.

870 година. Твърди се, че часовникът-свещ е изобретен от англосаксонския крал Алфред Велики. Всяка свещ има продължителност четири часа.

1094 година. След няколко опита за китайския император е реконструиран великолепен астрономически часовник с височина 10 метра, който също се оказва провал поради дребнав човешки спор.

960 година. В едно бенедиктинско абатство е изобретен първият механичен часовник, предвестник на всички по-късни часовници.

1350 година. На Катедралата в Страсбург е монтиран първият голям механичен часовник, който отбелязва със звън кръглите часове и различни моменти от деня.

1344 година. Италианският часовникар от Падуа Джакопо Донди и синовете му изобретяват часовниковия циферблат, върху който последователно в кръг са отбелязани часовете от пладне до полунощ и обратно.

1364 година. Състезавайки се във времето, за да снабди Университета в Падуа с първия му времеви механизъм, изобретателността на Донди намира конкурент в лицето на друг часовникар. Машината на Гуидо има зъбчати колела, управления и тежести, покрити с медни листове, но и двата механизма показват часовете и минутите, деня от месеца и месеца от годината, лунните фази, часовете на слънчевия изгрев и залез, движенията на Слънцето и лунните затъмнения.

1480 година. В градовете и селата се поставят часовници с циферблат. Те стават задължителен атрибут за всички издигнати хора, включително Крал Луи XI.

1578 година. Галилей открива, че дължината на махалото определя интервала от време за дадено движение. Махалото се превръща в прецизен инструмент за часовниците. Заедно с телескопа на Галилей махалото революционизира навигацията.

1658 година. Пружинният часовник на Хук.

1674 година. Пружинният часовник на Хюгенс.

1761 година. Хронометрите на Харисън.

1910 година. Появява се първият ръчен часовник, последван от кварцовия часовник, чиято грешка е една секунда на 30 милиона години.