Коя е Българската любовна история на 20 век? Гласувай с БНТ

Българските любовни истории на ХХ век

На 21 януари, в четвъртък от 20:50 ч., зрителите на БНТ могат да направят своя избор за най-великата любовна история на България за 20-ти век на телефоните за гласуване и в сайта vek.bnt.bg. Цялата седмица от 14 до 21 януари зрителите гласуват и избират свое събитие. Водещ на кампанията е Георги Тенев.

Десетте номинации в категорията „Българските любовни истории на XX в.” са:

Пенчо Славейков и Мара Белчева

Тя е музата на българската поезия, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Една майска вечер на 1903 г. Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката. Интелектуални двигатели на цялата нация, последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в родината. На 12 май 1912 г. Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен ден заедно се равнява на година любов.

Пейо Яворов и Мина Тодорова

Чиста, красива и трагична, любовта между Пейо Яворов и Мина Тодорова се превърна в легенда на изминалото столетие, която поколения българи приеха като несбъдната част от собствения си живот. Гениалният поет среща за пръв Мина на една от сбирките на списание „Мисъл” през 1906 г. Тя е сестра на писателя Петко Тодоров и въпреки че е само на 15 г., привличането между двамата е видимо. Следват откраднати срещи, страстни писма, взаимна неувереност и обществено възмущение. За своята Мина Яворов написва някои от най-силните произведения в българската литература – стихотворенията „Две хубави очи”, „Благовещение”, пиесата „В полите на Витоша”… Последната им среща е през лятото на 1909 г., след което Мина заминава за Франция. В началото на 1910-а тя се разболява от туберколоза и на 13-и срещу 14-и юли умира, слагайки край на една невъзможна и може би точно заради това безсмъртна любов.

Пейо Яворов и Лора Каравелова

Сякаш всичко, до което се докосне Пейо Яворов, е осъдено на разруха и връзката му с Лора Каравелова е най-страшното доказателство за това. Запознават се на един излет в Драгалевци през лятото на 1906 г., но взаимният им интерес няма развитие заради любовта на Яворов към Мина. Съдбата обаче е решила да свърже бившия телеграфист с наследницата на славен род и от края на 1910 г. Лора Каравелова играе решителна роля в живота на поета. Именно тя поема инициативата за тяхната връзка и скоро двамата се превръщат в най-ярката двойка на софийското общество. Постепенно обаче любовта започва да отстъпва пред ревността, домашните сцени и скандали стават техен редовен спътник и в една фатална нощ на 1913 г., Лора взима револвера на Яворов и се прострелва в гърдите. Яворов също натиска спусъка, но оцелява. Само година по-късно револверът отново е в ръцете му и този път поетът ще последва своята любима в смъртта.

Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева

Няма просветен европеец, който да не знае името на Мустафа Кемал Ататюрк, създателят на съвременната турска държава. Малцина обаче знаят, че любовта на живота му е българката Димитрина Ковачева. Бъдещият „баща на турската нация” пристига през 1913 г. в София, за да поеме длъжността военен аташе. Неговата обаятелност и интелигентност скоро го превръщат в любимец на столичани. През февруари 1914-а в Градското казино Мустафа Кемал среща дъщерята на бившия военен министър ген. Стилиян Ковачев – Димитрина. Само четири месеца по-късно той й предлага брак, но ген. Ковачев категорично се възпротивява. Дори след като се завръща в Истанбул, Ататюрк не престава да мисли за нея и предлага брак за втори път, отново без успех. След смъртта му през 1938-а година сред вещите му е открита една единствена снимка – на Димитрина Ковачева.

Боян Пенев и Елисавета Багряна

Като че ли по някакво необяснимо правило голямата любов изгаря всичко по пътя си и рядко стига до щастлива развръзка. Както се случва с Елисавета Багряна и Боян Пенев, двойката, която успя да победи обществените предразсъдъци и личните бариери, но не успя да победи неочакваната смърт. Когато през 1924 г. ги достига любовта и двамата са женени – литературният критик за поетесата Дора Габе, а тя за царски офицер, от когото има пет годишен син. Багряна напуска дома си и заживява в частна квартира и през 1926 г. успява да получи развод. Влюбените правят планове за съвместен живот, бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 г., но само месец преди това Боян Пенев внезапно умира. Красивата история завършва трагично, а разцъфтялото след нея приятелство между Елисавета Багряна и Дора Габе е допълнителен щрих към нейния митологичен колорит.

Цар Борис ІІІ и Йоанна Савойска

Не са много хората, които си дават сметка, че обект на завист и възхищение, коронованите особи в цял свят всъщност имат един голям недостатък пред обикновения човек, тъй като в огромната отговорност за продължаването на династията най-често са принудени да следват повелите на разума, а не на сърцето си. Любовта между цар Борис ІІІ и Йоанна Савойска обаче е красивото изключение от този принцип, защото двамата виждат един в друг не толкова подходящото потекло, колкото общи интереси, обща чувствителност и най-вече – искрена обич. Дъщерята на италианския крал и българският монарх официално встъпват в брак през ноември 1930 г. в Асизи, а православното им венчаване е няколко дни по-късно в катедралата „Св. Александър Невски”. Съвместният им живот изобилства от примери за силата на взаимните им чувства, които надживяват политическите превратности на епохата.

Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова

„Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гостенин…” Така започва едно от най-разтърсващите стихотворения в историята на българската литература, с което броени часове преди смъртта си Никола Вапцаров се прощава със своята съпруга и любима Бойка. В уникалното разминаване между нежната лирика и чудовищното работническо ежедневие, Бойка Вапцарова е опората на поета в многобройните му неравни битки с реалността. От първата им среща край фабриката в Бараково през лятото на 32-ра година, до фаталния край, двамата се сблъскват с невероятни трудности и мизерия, губят седеммесечния си син, но остават верни на обичта си до вечерта на 23 юли 1942 г., когато Никола Вапцаров е разстрелян заради подривна комунистическа дейност. Стихотворението „Прощално”, написано в килията от Вапцаров за Бойка, е символ на безсмъртието, което само истинската любов може да роди.

Александър Балабанов и Яна Язова

През 1930 г. никому неизвестната Люба Ганчева от Лом дава своя тетрадка със стихове на международно известния учен и интелектуалец Александър Балабанов, който веднага оценява нейния талант и измисля псевдонима Яна Язова, с който момичето ще остане в литературната ни история. Това е началото и на една от най-скандалните любовни авантюри през миналия век у нас, защото въпреки трийсет и три годишната разлика във възрастта им, между двамата избуява обречена, но страстна любов. Изключителната красавица и възпълният баща на две дъщери са обект на язвителни коментари от обществото и пресата, нея наричат „правописната грешка на Балабанов”, той пък проваля брака й с милионера Ганчо Табаков, но самият така и не събира смелост да се разведе с жена си. Странната им любов оцелява 15 години, но обещанието им да се обичат вечно остава непроменено до края на живота им.

Раде Маркович и Невена Коканова

Любовта между Раде Маркович и Невена Коканова е история, в която измисленият свят на киното оцвети черно-белия свят на действителността. Филмът на Въло Радев „Крадецът на праскови” разказва за невъзможната любов между българка и сърбин, но двамата актьори играят не своите екранни образи, а самите себе си. Привличането между тях е като електричество на снимачната площадка, а зрителите в салона и до днес могат да видят, колко голяма е разликата между фалшивите и истинските чувства. Любовта им продължава и след края на снимките, заедно са на Венецианския фестивал и фестивала в Москва и напълно естествено всички ги възприемат не като екранна двойка, а като едно цяло. Веднага след филма Раде Маркович се разделя със съпругата си, сръбската звезда Оливера Маркович, но въпреки всичко връзката им е обречена. Седем години по-късно екранните партньори се разделят. Както се случва с всяка необикновена любов.

Иван Славков и Людмила Живкова

Иван Славков и Людмила Живкова без всякакво съмнение са най-известната двойка от епохата на развития социализъм. Своеобразната принцеса на народната република вече има един брак зад гърба си, а по странна ирония на съдбата известният бохем и телевизионен ръководител е свързан с най-добрата приятелка на Людмила, стюардесата Светла Маринова. През 1966 г. Славков остава вдовец, след като самолетът на БГА „Балкан”, пътуващ за Братислава, катастрофира и съпругата му загива. От своя страна Живкова се развежда и в този момент любовта между двамата разцъфтява и въпреки многото коментари и недомлъвки за техния съвместен живот, остават неразделни до трагичната смърт на дъщерята на държавния ръководител.

В предаването ще бъдат обявени и номинациите в следващата категория „Строежите на ХХ век„.
Целта на кампанията е да направи преценка на историята чрез зрителските гласове. Кампанията се излъчва на живо по БНТ 1, БНТ САТ и онлайн на специалния сайт vek.bnt.bg.