Ничия земя 31.03.2018 / онлайн – Веска ражда 12-о дете на площада и не е ромка

Ничия земя – Любимец 12: Роден на улицата

Тази събота, 31 март, в “Ничия земя” Елена Чопакова разказва историята на Веска. Тя е на 39 години, неомъжена, самотна майка, израснала по домове за сираци. Собственик е на няколко фирми с милиони годишен оборот, уличени в източване на ДДС, но реалният й месечен доход е 100 лева. Бивша алкохоличка, която съдбата набързо отрезвява.

Майка е на общо 12 деца в държава в остра демографска криза, но е от български, а не ромски произход. Държавата отнема първите седем деца на Веска поради невъзможост, според социалните служби, да осигури адекватни условия и грижи за тях. По административна ирония, за да не използваме по-силни думи, изискват от бедната Веска да си купи собствено жилище, за да й върнат децата, отнети поради… бедност.

По това време с нея се свързва доброжелател, които й обещава фиктивен договор за работа, с който тя може да си позволи да изтегли заем от банка и така да си купи собствен дом. Веска лекомислено подписва няколко листа пред нотариус, с които, вместо с трудова биография, се сдобива с няколко дружества, които започват да точат ДДС от държавата.

Преди броени седмици Веска роди 12-ото си дете – Мариан – на площада в град Баня вместо в родилното отделение на карловската болница. Един живот, роден буквално от безпаричие – Веска и мъжът й Димитър не са имали достатъчно пари, за да го абортират. Днес Марианчо е на белия свят и е част от една друга статистика – не от тази на абортите…

“Не мислете Вескината история за някаква балканска екзотика, достойна за филм на Емир Костурица, с която претенциозно ви занимава предаването ни, за да запълни ефирно време. Вескината утроба е макет на бъдещето. Според изследванията българите като народ изчезваме, като до 50 години броят на ромите и българите в България ще се изравни. Веска ражда бъдещето – хомогенна гърмяща смес от малцинство и мнозинство, а докато водите й изтичат, изтича времето, в което можем да спасим бъдещето. Мозъците ни изтичат в чужбина, изтича ни работна ръка, източват ни ДДС директно от джобовете, язовирите всяка пролет планирано изненадващо преливат и заливат, но чашата на търпението ни е винаги наполовина пълна и никога не прелива. Преливаме от пусто в празно, всичко тече, всичко се променя и нищо никога няма да е същото. Защото държавата България е на самотек. Историята на Веска е спомен за бъдещето. Докато ние правим деца в ограничени количества за износ, Димитър прави много и то буквално под български флаг, а Веска ги ражда, грубо казано, под път и над път – и нека са им живи и здрави, защото те са новите българи. Димитър и Веска се обичат и раждат деца. А ние? Ние какво правим?…”

“Ничия земя”, 31 март, събота от 18:00 часа

Видео анонс –

Гледай видео запис от предаването онлайн