Позиции Музикаутор, министър, Валерий Тодоров за спирането на музиката по БНР

Позиция на Музикаутор за авторските възнаграждения, дължими от БНР:

При над 50% музика БНР плаща най-малко в цяла Европа

Както вече е известно, от 1 януари 2017 г. Българското национално радио няма право да излъчва музика от репертоара, управляван от сдружението на композитори, автори и издатели Музикаутор, а имено над 14 000 000 музикални произведения от цял свят. Причината за това е, че двете страни не постигнаха споразумение за размера на авторските възнаграждения, дължими от БНР.

Важно е да се разбере, че Музикаутор е законово установена организация за колективно управление на права и като такава тя събира от ползвателите на музика възнаграждения и ги разпределя към авторите от цял свят, без да генерира печалба!

През последните пет години БНР заплаща 1% от държавната си субсидия и 4,55% върху приходите си от реклама. Държавната субсидия се отпуска за генериране на разнообразно съдържание и разпространението му в изпълнение на обществената функция на медията. Музиката, правата за която се управляват от Музикаутор, надвишава 50% от програмното време/съдържанието в ефира на БНР. Подчертаваме, че в държавите от Европейския съюз няма друго национално радио, което да заплаща толкова нисък процент от субсидията си (Румъния – 3,25%, Естония – 4,5%, Италия – 5%, Гърция – 2,2%, Испания – 3,6%, Дания – 3,5% и т.н.).

В същия този период с представителната организация в радио сектора – Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), бе договорено приложимата тарифа към частните радиа да се развие стъпаловидно нагоре, като се постигнаха справедливи нива, около средните за Европа.

Така се получи сериозен дисбаланс между възнагражденията, които авторите получават от частните радиостанции и от националното радио, като БНР се ползва с четири пъти по-добри условия в договорите си с Музикаутор. Подобна практика не съществува никъде в Европа, като се върви към еднакво третиране на обществените и частните медии.

В този смисъл и в изпълнение на Решение № 5169/ 27.07.2013 г. на Административен съд – София – град, тарифата за БНР бе договорена с представителната организация АБРО и внесена по надлежния ред в Министерство на културата за утвърждаване.

Защитавайки своя репертоар, изпълнявайки всички законови изисквания, съобразявайки се с възможностите на БНР, Музикаутор предложи балансиран модел за постепенно покачване на авторските възнаграждения за период от 3-4 години, докато се достигнат нивата, приложими за частните радиа, а именно 4,4% от приходите.

Музикаутор изпрати две покани до БНР – една в началото и една в края на юни 2016 г., с което осигури необходимото технологично време за преговори. Състояха се три срещи, но до ноември 2017 г. Музикаутор не получи реално никаква обратна връзка.

Съгласно договора с БНР, Музикаутор е длъжно да изпрати 3-месечно предизвестие за прекратяването му, ако няма постигнато споразумение за следващ период. Въпреки това и в знак на желанието на Музикаутор за диалог, сдружението инициира сключване на анекс за удължаване срока на преговорите. Тъй като отново БНР не показа ангажираност по този въпрос, сдружението бе принудено да изпрати на 22 ноември 2016 г. предизвестие за прекратяване на договора, считано от 1 януари 2017 г.

След като стана ясно, че БНР няма намерение да се договори с Музикаутор, на 21 декември 2016 г. изпратихме забрана за ползване на представлявания от Музикаутор репертоар, докато не бъде постигнато споразумение.

На 27 декември 2016 г. БНР изпрати едва първото си финансово предложение, твърде далеч от параметрите, обсъждани на предходните срещи.

Трябва да подчертаем, че БНР признава значението и нуждата от разнообразна музика за съдържанието в ефира си, но в същото време принизява стойността й, като претендира, че 1% от държавната субсидия за 50% музика е напълно достатъчно и справедливо за авторите!

БНР не направи нищо, защитавайки бюджета си за 2017 г. в Комисията по културата и медиите, въпреки че от години е наясно с искането на Музикаутор за увеличение на авторските възнаграждения, като по този начин ощетява и чуждите, и българските автори.

Относно акцията на БНР от последните дни, за Музикаутор е абсолютно неприемливо държавна медия, която следва да води национално отговорна политика, да противопоставя обществеността на композиторите и авторите!

Заплащането на справедливи авторски възнаграждения е инструмент, използван по целия свят, и неговият смисъл е да гарантира средства за творците, така че съдържанието да става все по-качествено и разнообразно. Съдейки от позицията на БНР, със съжаление отчитаме, че ръководството на радиото не желае да върви в тази посока.

Вярваме, че в предстоящите разговори с медиацията на Съвета за електронни медии БНР ще подходи по-експедитивно и отговорно.

ВЕЖДИ РАШИДОВ

Министър:

ДО СДРУЖЕНИЕ „Музикаутор”

Г-Н ЯСЕН КОЗЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

УЛ. „БУДАПЕЩА” 17 ГР. СОФИЯ

копие: Г-Н АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ

ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО

БУЛ. „ДРАГАН ЦАНКОВ“ № 4 ГР. СОФИЯ

Към наш № 62-00-397

Относно: Ваше заявление за утвърждаване на размери на възнагражденията, дължими от Българското национално радио

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОЗЕВ, Във връзка със заявлението за утвърждаване на размери на възнагражденията, дължими от Българското национално радио, подадено в Министерството на културата с вх. № 62-00-397/04.11.2016 г., Ви призоваваме да обсъдите внимателно становището на Българското национално радио, което Ви изпратихме, в това число и с представители на радиото и да преразгледате представените документи – както предложението, така и поясняващите го мотивирана методика и икономическа обосновка, като отчетете изискванията, залегнали в чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСП.

Обръщаме Ви внимание, че в решението на Административен съд – София град по случая (Решение № 5169/24.07.2013 г. по адм. дело № 6001/2013 г.) действително се посочва, че съгласно действащата уредба заявлението на „Музикаутор“ следва да бъде обсъдено с организацията, явяваща се представителна за съответните начини на използване – АБРО, а в случай че не се представи доказателство за това, производството следва да се прекрати. В съответствие с това производството по първото подадено от Вас заявление бе прекратено. Наред с това обаче съдът посочва в решението си, че при произнасянето по същество по заявлението, административният орган следва да отчете, че БНР се субсидира от държавния бюджет и как това се съотнася към предлаганите размери на възнагражденията. С оглед на това, както посочихме по-горе, считаме за важно депозираните от Вас документи да бъдат съгласувани и с лицето, което ще следва да заплаща възнагражденията в предлаганите размери. Обратното би било изцяло в противоречие с основната цел на законодателя, а именно – да се даде възможност дължимите възнаграждения да се формират с максималното участие на заинтересованите лица. Обстоятелството, че БНР има качеството на заинтересовано лице по случая е вън от съмнение. В становището си по предложението Ви БНР е изразило несъгласие по редица положения в него.

Считаме, че разрешаването на тези спорни въпроси следва и може да бъде постигнато по пътя на съвместни разговори, преговори, медиация и всички други способи за контакт с представители на радиото, а не бива да бъде търсено чрез силово налагане на разрешение по административен ред. Дори да бъде издадена заповед за утвърждаване на размерите на възнагражденията в предложения вариант, ако противоречията не са преодолени, прилагането на тази заповед би било обект на атаки и оспорвания и не би довело до целения резултат.

Следва да се има предвид също, че целта, която законът си поставя с процедурата, съдържаща се в чл. 40е от ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права), е баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, който с административен акт не може да се постигне. Досегашната ни практика по прилагане на Раздел Iа от ЗАПСП показва, че подобни конфликти не намират позитивно разрешение по административен път и обратното – при наличие на позитивен и конструктивен диалог конфликти не възникват. Подобен опит впрочем има и представляваното от Вас сдружение, като пример за което може да посочим тарифата за възнагражденията при публично изпълнение на музика, включена във филми, показвани на публични места, както и за използване на музика преди, по време и след прожекциите.

Във връзка с казаното, в 14-дневен срок от получаването на настоящото, очакваме становището Ви по него или коригиран вариант на предложението за размери на възнагражденията и приложените към него методика и икономическа обосновка. В случай, че счетете че срокът е недостатъчен за провеждане на разговори с БНР и постигане на консенсус по спорните въпроси, моля да ни уведомите за това с оглед удължаването му или спиране на производството.

Още по темата:

Валерий Тодоров, бившият директор на Националното радио: Нелепо е да се иска процент от целия бюджет на БНР

Репортаж на БНТ: Вече трети ден не звучи съвременна музика по БНР

 
По темата: