Радосвет Радев не продава „Дарик радио“

Преди седмица Нова ТВ се похвали, че са придобили 70% от „Дарик Нет“ АД, в който влизат сайтът за видообмен VBOX 7, имейл платформата abv.bg, както и новинарските Vesti.bg, DarikNews.bg, Sportni.bg и Gong.bg.

Докога собственикът на „Дарик радио“ ще държи своите 30% от онлайн империята? В интернет ли се правят революциите днес? И защо през последните години живее между Виена и София? „Стандарт“ разговаря с Радосвет Радев, когото приятели и партньори наричат с една дума – „капиталист“.

– Г-н Радев, в каква посока ще развивате Дарик нет заедно със собствениците на Нова тв?

– Собствениците на Нова тв са инвеститор, те инвестират 70% от капитала в Дарик нет. Идеята ни е да развиваме сайтовете по всички нови технологични, дизайнерски и съдържателни тенденции в интернет пространството. От съдържателна гледна точка ние нямаме кой знае какво да променим. Големите промени настъпиха във формата на голяма част на интернет индустрията. От тази гледна точка ние сме на едно място, а светът – на друго – и в новинарските сайтове, и в тези за развлечения. Така че – имаме много работа.

– Ще се разделите ли до 5 г. и с 30-те си процента от ABV, Netinfo, DarikNews, Gong.bg?

– Това е възможност в договора, а не задължение.

– Слагате ли на тезгяха и „Дарик радио“?

– Не.

– Какво стана с идеята ви за телевизия „Дарик“ и кога ще тръгне тя?

– Истината е, че икономическата криза много ни забави в този проект. Сега се надявам, че бавно и полека ще се оправят нещата и смятам, че още има шанс този проект да види бял свят. След всичко, което се случи в икономиката, се отказахме да работим със срокове.

– Как се стигна до сделката с Нова – какво показва вашият анализ на пазара – разширяват ли чуждестранни компании своите позиции у нас и свива ли се българският бизнес?

– Не съм привърженик на конспиративни теории. Смятам, че процесиите са напълно нормални. В смисъл че има качествени български брандове и индустрии и те съответно привличат интереса на чуждестранния инвеститор. Според мен това не е непременно лошо. Моят анализ е, че стойностните брандове в България имат шанса да бъдат оценени от чуждестранни инвеститори.

– Каква е логиката на капиталиста днес, в какво трябва да инвестира, за да печели?

– Капиталистът днес е набит в кьошето. Той се пази, че всеки ден го изкарват, че е олигарх, че е гад, че не милее за родината си и т.н. След като свърши битката му за оцеляване, най-вероятно започват истинските неща. Пазарът естествено иска своето и понякога има предимството да се случват нещата, независимо от плановете. Ако знакът на предприемчивия човек е да разпознава по-рано кодовете на развитието, от това има нужда в момента цялото ни общество. От интелигентно модернизиране на държавата.

– Вие и „Дарик“ бяхте на гребена на вълната по време на януарските събития пред парламента от 1997 г. Как ви се видя щурмът за 40-тия ден на протеста от това лято?

– Разликите са големи. Не смятам, че е възможно да се повтори което и да е историческо събитие в същия му вид и обем. По простотата причина, че времената са други, ако щете и медиите са други. Днес „Дарик“ не е „Дарик“, а интернет е „Дарик“. На практика това, което 1997 г. правеше „Дарик“, сега го прави новата медия – интернет. Към онзи исторически момент тя беше непозната. Така че, нелепи са сравненията, че могат да бъдат преповторени и препреживяни вече случили се неща. Времето е друго, хората са други, дневният ред на света е различен.

– Какви поуки не си взеха българските политици, за да се стигне до тази ситуация – протести и през февруари, и сега?

– Във всички случаи има пропуснати уроци. Това не говори добре за политиците, не говори добре за нас. Защото ние преживяхме няколко години на пълна летаргия в гражданското общество. То се пенсионира някакси преждевременно, извънредно. А гражданското общество затова е гражданско общество, защото няма нито ваканция, нито пенсия. Много готовански решихме, че то си го има това гражданско общество, ние си знаем за какво става дума… В правото има един термин – „съпричиняване“. В този смисъл ние съпричинихме собствената си участ.

– Протестът оредя през отпускарския август, как според вас ще се развие през есента и зимата? Виждате ли предсрочни избори и кога?

– В процеса на протестиране има две страни – протестиращи и тези, които са предизвикали протеста. Според мен как ще се развие протестът оттук насетне зависи пак от същите два субекта. И протестиращите, и тези, срещу които се протестира, имат някакви абсолютно дефинирани възможности за поведение, според които ще се получи задълбочаване на протеста или неговото стихване. Ситуацията е много динамична. Много промени има в нагласите не само в уличния протест, а в исканията, в очакванията. Някои от тях смислени, други – не чак толкова. Някои диалогизирани, други – много принципни. Така че от тази гледна точка не е много справедливо да се смята, че протестът е много хомогенен и иска едни и същи неща. От друга страна, по никакъв начин не бива да бъде подценяван и не бива да не бъде чут. Защото за мен това е най-страшното.

– В обществото тече много сериозен дебат за заема от 1 милиард, който кабинетът иска да вземе. Според вас наложителен ли е този заем?

– С всички рискове да бъда упрекнат и заподозрян в каквото и да било, ще ви кажа, че този ужас, който имаше в българските финанси последните 4 години, не го е преживяла нито една държава. Това същество Дянков, което унищожи държавата… Част от протестите са и негова заслуга. Не виждам колко щастливи бихме били, ако държавата с най-нисък външен дълг, каквато безспорно е България и още една държава мисля, фалира. Ние към това отиваме. Отиваме към поредния абсурд. Никой няма полза от това нещо. Този заем според мен дава една нормална перспектива за развитие на страната.

– Преди няколко години купихте хотел във Виена и от години живеете там със семейството си. Защо?

– Единственият аргумент за това нещо не са били инвестициите, а мястото за получаване на образование на децата ми. Нямам други мотиви.

– Как се чувствате във Виена – като емигрант или като един богат българин, който живее спокойно в чужбина?

– Всички тези суперпренатоварени с двусмислие думички ме притесняват. Нито се чувствам богат, нито се чувствам грешен, нито се чувствам виновен – смятам, че правя доброто, което мога да направя за децата си и толкова. С времето хората започват да искат прости неща. И това са простите неща, от които има нужда всеки.

– Къде според вас ще живеят децата ви като пораснат?

– Нямам представа. Дано да живеят в по-добра държава от България.

– На какви изкушения се отдавате – пури, чревоугодничество, пеете понякога?

– Нека да мине кризата, обещавам да отговоря.

– Имате ли любим виц?

– Любимият ви виц е за евреина и арменеца. „Върви един евреин и хвърля 100-доларови банкноти по улицата. А след него върви един арменец, навежда се, взима парите и му ги връща“. Това е любимият виц на моя приятел Левон Хампарцумян и на мен ми харесва.

Интервю на Антоанета Петева / информационна агенция Стандарт нюз