Спорна битка по БНТ: кой е най-грандиозният строеж на 20 век?

Българските строежи на ХХ век – гласувайте!

На 28 януари, четвъртък от 20:50 ч., зрителите на БНТ могат да направят своя избор за най-внушителния строеж на България за 20-ти век на телефоните за гласуване и в сайта vek.bnt.bg. Цялата седмица от 21 до 28 януари зрителите гласуват и избират свое събитие. Водещ на кампанията е Георги Тенев.

Десетте номинации в категорията „Българските строежи на XX в.” са:

Храм „Св. Александър Невски”

Освен шедьовър на строителното изкуство у нас, катедралният храм „Св. Александър Невски” е и емблема на българската нация. Идеята за храм-паметник на Освобождението на името на руския герой и светец Св. Александър Невски възниква още през 1879 г., но до тържественото му освещаване ще трябва да минат още 45 г. След като с проекта се заема известният руски архитект Александър Померанцев, строежът навлиза в решителната си фаза и от 1904-та до 1912 г. величествената църква е завършена. За пръв път камбаните й прозвучават при падането на Одрин през 1913 г., през 1915 г. е взето решение да се преименува на „Св.Св. Кирил и Методий”, но през септември 1924 г., храмът е осветен с името на руския светец. „Св. Александър Невски” е кръстокуполна базилика с височина на главния купол от 45 м., и заема площ от 3170 кв.м., което я прави втората по големина църква на Балканите.

Рилският водопровод

Рилският водопровод е уникално хидротехническо съоръжение от 30-те години на миналия век, превърнало се в символ не само на строително новаторство, но и на позабравена днес управленска политика, подчинена на общественото благополучие. Главен проектант и директор на строежа е легендарният инж. Иван Иванов, чиято идея е да реши проблема със столичното водоснабдяване чрез прекарване на вода от Рила планина, както и да произвежда електрическа енергия за нуждите на града. Каскадата „Рилски водопровод” е построена в периода 1924-1933 г. с дължина на трасето от 82 км., от които 38,5 км.са канали, 17,9 км.са тунели, а тръбите са 25,3 км. На 23-ти април 1933-та година рилската вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак”. По този начин столицата започва да пие може би най-хубавата и със сигурност най-евтината вода в целия свят.

Софийският университет „Св. Климент Охридски”

Интелектуален център на българската нация, Софийският университет „Св.Климент Охридски” заслужено се нарежда и сред строителните шедьоври на изминалото столетие. През 1906 г. е проведен международен конкурс за сграда на университета, спечелен от френския архитект Анри Бреасон. По редица причини строежът се забавя и Ефорията по завещанието на Христо и Евлоги Георгиеви възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта. Основният камък е положен през 1924 г., а тържественото освещаване се извършва на 16-ти декември 1934 г. Разширението на Ректората започва през 1941-ва и завършва през 1985 г. Пищен барок и изящна стъклопис, чешка теракота и италиански мрамор увенчават една от най-красивите и емблематични сгради за цяла България.

Димитровград

Построяването на Димитровград беляза изминалото столетие, защото се превърна в един от най-характерните символи на строително-архитектурното преобразяване на страната през социализма. Това е утопичният град на бригадирите, изникнал около новостроящите се заводи край р.Марица, копиращ съветските образци в тази посока, логично кръстен на вожда Димитров. Официалното му рождение е на 2-ри септември 1947 г., а до 1950 г., в изграждането му участват близо 50 хил. души. В Димитровград са вложени принципите на съветското градоустройство. Неговата еклектика и монументални сгради в сталински стил са огледало на коренната промяна във визуалния и вътрешен свят на българина.

Мавзолеят на Георги Димитров

Мавзолеят на Георги Димитров е не просто сграда, а олицетворение на цяла една епоха, предизвикваща същинска буря от положителни и отрицателни емоции, изградена на куриозно-състезателен принцип и още по-куриозно унищожена. На 2-ри юли 1949 г. умира партийният лидер Георги Димитров и още на следващия ден е взето решение за издигане на мавзолей в столицата, в който да бъде изложено балсамираното тяло на покойника. За проектиране е предвидено едно денонощие, а за изграждането – точно 138 часа. Мисията е невъзможна, но архитектите Овчаров и Рибаров като по чудо успяват да спазят предвидения срок и на 10 юли тялото на Димитров официално е положено в гробницата. В течение на десетилетия тази сграда е представителния символен център на социалистическата държава и завърши с неловко взривяване през 99-та, което никак не ни помогна да забравим тоталитарното си минало.

Дунав мост

Сред българските строежи на 20в. попада жизненоважният Мост на дружбата, безценната стратегическа връзка с братския румънски народ, известен по света и у нас, като Дунав мост. Българската държава се бори за построяването на този мост още от далечната 1885 г., но така и не постига единодушие с румънската страна. Неяснотите са изгладени едва през 1952 г., не без политическата намеса на соц-хегемона СССР и на 20-ти юни 1954 г., първият и засега единствен мост между България и Румъния е тържествено открит. Архитектурата е на Георги Овчаров, а художественото оформление е дело на украинския скулптор Михайло Парашчук. Дължината на Дунав мост е 2,8 км., извисява се на 30 м. над водата и за времето си е най-големият комбиниран мост – с железопътна и автомобилна линия – в Европа.

Язовир „Кърджали”

Намиращ се в непосредствена близост до град Кърджали, язовирът е изграден в периода 1957-1963 г. в изключително сложни геоложки условия и е признат за един от уникалните не само за България, но и за световната практика хидровъзели. Язовирната стена е дъгово-гравитачна, извисява се на 103,5 метра над земята, което я прави втора по големина и единствена по форма, конструкция и изпълнение на Балканския полуостров. Акумулиращ водите на река Арда и нейните притоци, основното предназначение на язовир „Кърджали” е добив на електроенергия. Водният му обем е 497 млн. кубически метра, водосборната област е 1882 кв. км., а залятата площ – 16,07 кв. км.”

АЕЦ „Козлодуй”

Атомното сърце на родината АЕЦ „Козлодуй” категорично заема своето място сред паметните български строежи на миналия век. Сагата с изграждането на атомния мастодонт започва през 1966 г., когато между България и Съветският съюз е подписан договор за изграждане на първата Атомно-електрическа централа на Балканите и в Югоизточна Европа. По същество Козлодуйската централа може да се нарече значително по-усъвършенствана посестрима на Нововоронежката в СССР. Съвместно със съветски специалисти са огледани 33 площадки, като едно от решаващите условия е наличие на постоянно количество вода за охлаждане на реакторите. Енергийният гигант е открит през 1974 г. с влизане в действие на първи блок с мощност 440 мегавата. На следващата година започва да функционира и втори блок, а до 1993 г. в действие влизат още четири блока.

НДК

Националният дворец на културата, познат доскоро като Народен, започва да се строи през май 1978 г. и съвсем не случайно е завършен през юбилейната 1981 г. През тези ударни три години са изкопани милион и седемстотин хиляди кубически метра пръст, излети са 335 хил. кубически метра бетон, а вложеното количество стомана е по-голямо от това на Айфеловата кула! Главозамайващият център на обществено-политически и културни прояви е застроен върху 123 хил. квадратни метра площ, разгъната на осем етажа и три подземни нива, разполага с 13 зали, 8 хил. места и чудесен парк за разходка и установяване на социални контакти. Главен проектант на НДК е арх. Александър Баров, за конструкцията отговарят Милчо Брайнов и Богдан Атанасов, а околното пространство е дело на архитект Атанас Агура.

Виадуктите на автомагистрала „Хемус”

Може и да си нямаме все още завършена автомагистрала, но затова пък си имаме магистрални виадукти, с които българският инженерно-строителен гений трябва само да се гордее. Извадени от контекста на десетилетната сага с работно заглавие „изгубената магистрала”, виадуктите през Стара планина по протежението на автомагистрала „Хемус” са едно от безспорните постижения на строителния ни 20 в., които заслужават да бъдат оценени по достойнство. Категоричният шампион е виадуктът „Бебреш” – най-високият виадукт на Балканския полуостров, открит за движение в средата на 80-те години с дължина 720 м. и колона с внушителната височина от 130 м. Заслужено внимание предизвиква и завършените през 1999 г. виадукти около Правец с отвори до 140 м., изпълнени за пръв път у нас по технологията на конзолно бетониране.

В предаването ще бъдат обявени и номинациите в следващата категория „Атентатите на ХХ век„.

Целта на кампанията е да направи преценка на историята чрез зрителските гласове. Кампанията се излъчва на живо по БНТ 1, БНТ САТ и онлайн на специалния сайт vek.bnt.bg.

 
По темата: , ,