Това е нашата сила! Кой е най-големият БГ абсурд на 20 век?!

Българските абсурди и куриози на ХХ век

На 11 февруари, в четвъртък от 20:50 ч., зрителите на БНТ могат да направят своя избор за абсурдите и куриозите на България за 20-и век на телефоните за гласуване и в сайта vek.bnt.bg. Цялата седмица от 4 до 11 февруари зрителите гласуват и избират свое събитие. Водещ на кампанията е Георги Тенев.

Финалът на предаването ще бъде на 4 март. Тогава зрителите ще изберат най-значимото събитие на България за 20 век

Десетте номинации в категорията „Българските абсурди и куриози  на XX в.” са:

1. Софийското море

Софийското море е напълно реална инициатива, част от държавната строителна политика през 50-те години на 20 в. Мечтата на партийния вожд Вълко Червенков за корабоплавателен канал между Павлово и Панчарево задължава всеки столичанин да копае на обекта в почивни или дори работни дни и това абсолютно безумие продължава близо десетилетие, раждайки анекдоти за крокодилите в софийски води и лопатите, които се превръщат в гребла. В един момент се оказва, че ако каналът бъде напълнен, ще залее града и започва втора част на трагикомедията – зариването на морето. Драгалевци, Симеоново или Дървеница не стават пристанища, а софиянци никога не успяват да се оправдаят, че са закъснели за работа, защото параходът им не е дошъл навреме.

2. България – 16-а република на СССР

Предложението България да стане 16-а република на Съветския съюз не е просто куриоз, а най-позорният политически акт през изминалото ни столетие – по същество доброволен отказ от държавен суверенитет, без аналог в световната история. На пленум на ЦК на БКП през юли 1963 г., Тодор Живков заявява: „У мен има една идея от няколко години. Да аргументираме необходимостта от създаването на по-тясна връзка между съветската и нашата икономика, в перспектива с нейното сливане. И по-нататък политическо сливане. Суверенитетът нашият народ го разбира да има за ядене, да живее.” Тези думи не се нуждаят от коментар. Разбира се Хрусчов ужасено отхвърля безумното предложение, Съветска република България остава само на теория, но националният позор и подигравката с паметта на поколения борци за свобода и независимост, ще остане да тежи върху цялото ни историческо развитие.

3. Похитените тленни останки на Чаплин

Да похитиш тленните останки на славен покойник за да искаш откуп от роднините му е идея странна и отвратителна, а пък  участието на наш сънародник в изравянето на тялото на Чарли Чаплин е един от най-срамните български куриози през изминалия век. На 1-ви март 1978 г., българинът Кунчо Кунчев в съучастие с поляка Роман Старек се захващат да реализират чудната си идея да изровят тялото на великия артист от гробището край Корсие сюр Веве, Швейцария. Дъждът се лее из ведро, ковчегът тежи 240 килограма, но нашето момче и полският му колега са в завидна физическа форма и се справят с лекота. Веднага след това се свързват с вдовицата на Чаплин- Уна, за да и поискат откуп от половин милион швейцарски франка. Тя не проявява особен интерес към гробищната оферта, но по настояване на полицията поддържа контакт с пишман-злодеите и те скоро са заловени, за да ни накарат да се срамуваме в национален мащаб.

4. Заводът „Червена могила” – Радомир

Чудовищният, необятен завод за заводи „Червена могила” е индустриален гигант, абсурден донякъде по своя замисъл, но най-вече по изразходени средства и нулева функционалност. Замислен да бъде комбинат без аналог в цяла Европа, за издигането му в многокилометров радиус през 80-те години са отделени милиард и половина лева, а в него е предвидено да работят около 20 хил. души, далеч повече от цялото население на Радомир. Строежът му буквално изцежда родната икономика, напънала се да бъде рекордьор в индустриализацията, а това, че така и никога не започва да функционира, окончателно го превръща в свиден паметник на абсурда.

5. Тайната вечеря на политбюро

Тайната вечеря на Леонардо Да Винчи е шедьовър на световното изобразително изкуство, а пък Тайната вечеря на Политбюро е шедьовър на глупостта през българския 20 в. Невероятният соц-кич от мистериозен автор е точно копие на оригинала, с малката подробност, че мястото на Исус е заето от партийния лидер Тодор Живков, апостол Йоан е разбира се Людмила Живкова, а случайно или не предателят Юда е Милко Балев. Особено впечатляват детайлите – сянката на човек от Държавна сигурност между родните Филип и Матей- Пенчо Кубадински и Добри Джуров; чашката и луканката пред Петър Младенов; пистолета и бозата пред Джуров; буркана кисело мляко, бонбонките Тик-Так и Тоблерона пред Андрей-Първозвани-Луканов; цигарите Стюардеса пред Кубадински; обелката от банан на пода и спящото куче; и не на последно място – висящият от тавана микрофон, който подслушва разговора.

6. Делото „Антонов”

Сътворяването на т.нар. „българска следа” в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, психическото и физическо съсипване на един невинен човек и очернянето на България пред света, е абсурден пример за цинизма на политическото противопоставяне в епохата на Студената война. На 13-ти юли 1981 г., турският терорист Мехмед Али Агджа прави опит да убие главата на римо-католическата църква. Година по-късно за съучастие в атентата е арестуван и представителя на БГА Балкан- Сергей Антонов. „Българската следа” се раздухва от световните медии, в затвора Антонов е подложен на изключителен тормоз и подлаган на експерименти с психотропни вещества, които завинаги влошават психическото му състояние. През 1986 г. българинът е освободен поради липса на доказателства, а по-късно самият Агджа признава, че „българската следа” е измислица на италианските тайни служби.

7. Информационното затъмнение за Чернобил

Информационното затъмнение за Чернобилската авария у нас е класически абсурд от тоталитарната ни действителност през 20 в. и класическо престъпление срещу обществото, отговорността за което се разми като радиационен дъжд на първомайска манифестация. Най-тежката ядрена авария в света се случва на 26-ти април 1986 г., а на 1-ви май радиационният облак достига и България. Вместо да се вземат всички възможни средства за намаляване на зловещите последствия от катастрофата, отговорните фактори гузно мълчат, докато черният дъжд се изсипва върху щастливите трудещи се на манифестацията по повод 1-ви май. Населението в цялата страна весело хрупа отровните пролетни зеленчуци, като единствените, които взимат мерки са членовете на Политбюро. България е на пето място по степен на замърсяване в Европа, но на първо по поета доза радиация, именно заради престъпното информационно затъмнение.

8. Дупката в Царичина

Българският Розуел – Царичина дупка, прокопа не дупка, а цяла пропаст в общественото здравомислие през 90-те години на миналия век у нас. Куриозът не е в местните легенди, загатващи за съкровище от времето на цар Калоян или златна пирамида, нито пък в халюцинациите на гадатели, които вещаят изравянето на извънземен гост, а в участието на държавата в разработването на мистериозния обект. Жителите на Царичина са потресени, когато през 1990 г. екип от висши военни и екстрасенси нахлуват в мирното им село и в пълна секретност започват да копаят дупка. Слуховете нашепват за златен орел, стопил военната апаратура, за тленни останки на двуполово създание, за пространствено-времеви проход в изкопания 160-метров спираловиден тунел, за кацащи извънземни кораби като в апокалиптичен холивудски екшън. След две години и половина обектът е замразен и капсулиран с бетон и така и не разбрахме, доколко сме сами във Вселената…

9. Шегата на „Ку-Ку” за АЕЦ-Козлодуй

Мирен ефирен ден на 22-ри декември 1991 г. По Българската телевизия се излъчва любимото студентско предаване „Ку-Ку”, когато изведнъж редовният ефир прекъсва и започва да тече изнервящото съобщение, че „в Козлодуй не се е случило нищо страшно”. От Дуранкулак до Петрич се понасят ужасени писъци, защото свикналият да чете между редовете телевизионен зрител е напълно убеден, че атомната електроцентрала е избухнала и радиационният облак вече поглъща и техните населени места. В същото са убедени световните телеграфни агенции като Ройтерс, Франс Прес, ZDF и много други, които бързат да разпространят сензацията. А пък то- шега на екипа на предаването „Ку-Ку”, в духа на Орсън Уелс, в никакъв случай не невинна, но великолепно направена и отлично демонстрираща, колко е неподготвена държавата за катастрофа от подобен мащаб. Скандалът е оглушителен, а дали някой успя да си направи изводите – вече е съвсем друг въпрос.

10. Не/разкритите досиета на ДС

Онова, което се случи или по-скоро не се случи с досиетата на българските граждани, свързани Държавна сигурност, съвсем закономерно се нарежда сред забележителните абсурди на изминалото столетие, продължаващо и до ден днешен. За разлика от останалите държави от бившия социалистически блок, у нас възможността за равносметка, покаяние и освобождаване от порочните структури на тоталитарното минало се превърна в машина за изнудване и разчистване на лични сметки. Архивите на ДС останаха затворени, а голяма част и унищожени, странни списъци се появяваха и изчезваха, а мрежата на Държавна сигурност продължи да си функционира безнаказано и мощно. Така и никой не разбра, какво точно съдържат легендарните архиви, каква е разликата между шпионин и доносник, а досиетата си останаха просто инструмент за рекет – всъщност точно това, заради което са и създадени.

Целта на кампанията е да направи преценка на историята чрез зрителските гласове. Кампанията се излъчва на живо по БНТ 1, БНТ САТ и онлайн на специалния сайт vek.bnt.bg.