Веселин Маринов с неосъществена мечта да прави радио

„Под формата на фондации се вливат пари, техника, ремонти, после така се оказва контрол върху това, което се пуска по радиото“, твърди изпълнителят, който разбрал, че големите акули няма да го допуснат на пазара

Той е от малцината, които пълнят зали и се радват на верни почитатели. Автор е на куп шлагери, които си припяват няколко поколения: „Горчиво вино“, „За теб, Българийо“, „Хубава жена“, „Виновна си“, „Колко много те обичам“. Веселин Маринов празнува 30-годинишния си юбилей с грандиозен концерт в зала 1 на НДК. Пред Дартс нюз той разказа за тръпката и страховете преди всеки спектакъл, за трудностите да си музикант в България и обидното отношение на радиата и телевизиите към поп изпълнителите.

– Празнувате 30 години на сцената. С какво ще изненадате феновете си?

– От десет години не съм правил юбилей. По-различен ще е от предишния. За тези години направих доста песни. Ще пея шлагерите, които хората са признали и са казали да бъдат такива.

– Защо ви е вярна публиката вече три десетилетия?

– Себераздавам се. Това е отговор на публиката, тя е като приятел. Разбира всичко. Както казва Тончо Русев: „Веско, можеш да ги излъжеш един път. Трябва да си искрен. Както в отношенията си с най-близките, така и с почитателите“. Никога не пропускам концерт от 14 г. Правя концертите по едно и също време всяка година в даден град.

– Не ви ли уморява това?

– Не може да те уморява нещо, което ти доставя удоволствие. Когато си превърнал професията в хоби, няма нещо, което не ти е удоволствие. Да, понякога е по-трудно, когато има такива големи концерти. Нервите се опъват, огромна организация, големи разходи, но пък и това е част от гордостта на следващия ден, когато всичко е минало както трябва, когато си бил подготвен, предвидил си всички неприятности, предотвратил си ги. Работя от години с голям екип, едни и същи хора сме, всички си знаем задачите, няма нещо, което да ни уплаши. Аз специално много пъти горях в такива концерти и знам какво е. На 13 декември имам коледен концерт в НДК, догодина на 26 април е предвиден новият спектакъл, пак в НДК.

– Помните ли първия концерт в НДК, какво се промени?

– Беше в зала 3 на 18 май 1995, а в зала 1 – през 2000 г. Сега това ще ми бъде 18-ият концерт там. Няма разлика, всеки път все едно умирам, мисля си, че нищо не знам и нищо няма да направя. Толкова съм критичен и притеснен. Но когато изляза на сцената, всичко изчезва, има някакъв контакт, който ме зарежда, като ги погледна. Остава едно себераздаване. Страшна работа е, не мога да го обясня.

– Трудно ли се прави музика днес?

– Трудно се прави. От 12 години не е звучала моя песен по радио и телевизия, като изключим поканите и интервютата. Наблюдава се пренебрежително отношение към българската поп музика. Не е лично към мен или някой друг, а като цяло, към всеки един изпълнител на шлагерна музика, която е толкова харесвана и търсена. В България няма български радиа, те са три-четири, останалите са чужди. Под формата на разни фондации се вливат пари, техника, ремонти, после така се оказва контрол върху това, което се пуска. Защо да се пуска „Ритон“, Лили Иванова, като може да се пуснат млади изпълнители, които имитират нови течения. Пеят, но го няма заряда на текста, пеят нещо, но не се разбира. Защо да не звучи Георги Христов, Васил Найденов, който бърка в душата?! Просто няма къде да ги чуеш.

Аз правих опити да създам радио, с български шлагери, всяка седмица да е посветен на голям български певец – да му се разказва битието, проблемите, куриозни моменти. Но трябва да мине през търг, в който големите риби няма да те оставят. Опитах, но само като видях какви мащаби, какви депозити трябва да се оставят, стана ми ясно, че други личности, да не им казвам имената, ще спечелят накрая.

– Как тогава да пробият младите, щом на по-опитните и известните като вас им е трудно?

– Не им завиждам! Как е възможно един млад изпълнител днес да пробие с поп музика?! Колко са онези млади певци от всички тези предавания, които правят милиони по телевизията, които постигнаха нещо? А талантливи в България колкото искаш. Това е неизказана генерална политика. Когато една държавна е духовно слаба, тя лесно се управлява.

– Какво е отношението на държавата към талантите като вас. Звездите също подлежат на пенсионна реформа, според нея трябва да са на сцена дори и след като навършат 60 г.?

– Аз съм потърпевш. Като човек от бранша, стажът ми е малко спрямо това, което после ще ми потрябва. В социализма имаше такава ситуация, че свободната професия не се облагаше като пенсионна, не се отчисляваше. Когато човек е млад, не мисли за тези неща. Имам почти 20 г. стаж и на мен няма да ми стигнат после. Надявам се, живот и здраве, благодарение на популярността да направя някой лев и да си помогна. Не разчитам на държавата.

Интервю на Ваня Костова за информационна агенция „Дартс нюз“

 
По темата: