Защо Григор Лилов напуска телевизия СКАТ

Напускам ТВ „СКАТ“! Телевизията ще се превърне в правителствена структура за пропаганда

Едно дължимо обяснение към зрители и читатели: НЯМА ГЕРОИ, НЯМА ЗЛОДЕИ (по повод съобщението ми, че напускам ТВ „Скат”)

В СКАТ работех не по трудов, а по граждански договор, което поне формално предполага малко по-свободни отношения между работодател и работник.

Но и в действителност те бяха такива. Ще отбележа, че за тези години СКАТ не е упражнявала или правила опит да упражни цензура върху мен, темите ми или събеседниците ми.

Независимо че в предаването ми е имало противоречиви на техните позиции, понякога на 180 градуса – например дали да се развива или не ядрената енергетика у нас (те поддържат 7-ми блок на АЕЦ), за оценката на досегашните правителства на Бойко Борисов (моята е негативна), за греховете на ръководството на Корпоративна банка…. На нееднакви позиции бяхме и по повод протестите през 2013 срещу първото правителство на Борисов и тези през 2014 срещу кабинета на Орешарски. (аз заех повече от активна позиция в подкрепа на манифестиращите, като обаче предупредих за опасността да бъдат обяздени от политически сили, както се и случи), за ограничаването на правата на българите в чужбина да гласуват, за мажоритарни промени в избирателната система и т.н.

Но сега Патриотичният фронт влиза реално и масирано като участие и взимане на решения в прякото управление на държавата и в изпълнителната власт. Моята прогноза – като партийна телевизия СКАТ няма как да не се превърне в правителствена структура за пропаганда.

Аз обаче никога не съм бил и не бих желал да съм правителствен или партиен журналист, лъжовно представящ се и представян обаче като независим. Не съм бил такъв дори и в тоталитарното минало, доколкото това беше възможно в онези условия.

Например „погазването и неспазването на партийната линия”, „поучаването на най-отговорните партийни и държавни ръководители” (бел: точно така е записано) и да не изброявам другите формулировки (е, до враг на народа слава богу не се стигна) фигурират като мотиви навремето в предложенията за дисциплинарните ми уволнения и тези за изключване от БКП.

Ще отбележа, че не съм бил член на патриотичните формация, нито съм приел поканата им да стана техен кандидат-депутат. Разбира се, мотивите ми са повече, но един от тях е кристално ясен – в такъв случай късаш категорично с обективната журналистика.

С новата очаквана властова роля на НФСБ и патриотичната коалиция, в която участват, щеше да се получава при остра критика на действията на властта драматичен конфликт на интереси между нас.

Така че в раздялата ни няма нищо скандално – това е нормален процес на отношения. Е, можеше да бъде оповестена по различен начин, не чрез прекъсване излъчването на предаването и без съобщения, но тук отговорността не е моя.

Аз започнах предаването си през 2013 г. – т.е. тогава, когато НФСБ не само вече се беше тотално дистанцирала от „Атака”, но и започна да преминава от популистки и пропутиновски позиции на нови. Дори се получи колизия – моето предаване влизаше в ярък дисонанс с предавания на др. водещи в телевизията.

В известен смисъл съм медийно лице, което им помогна да се представят пред обществото като партиен субект с променяща се политическа философия и физиономия.

Не допускам сега раздялата ни да е отправен някъде и за някого знак за планирана поредна промяна в патриотичния блок. Би било гибелно за държавата на фона на очакваното ни председателство на ЕС.

Допускам обаче тази раздяла да бъде превърната в част от политическата сделка между Бойко Борисов и Валери Симеонов. Но дори и да станало, не го намирам за прегрешение – политиката освен всичко останало е изкуство на компромиса и на космически дистанции от онова, за което я представят.

Като заключение: прекъсването на отношенията между работодател и ТВ водещ или журналист, пък бил той или тя най-популярно лице – независимо от поводите, независимо от причините за подобна раздяла, си е нормално трудовоправно явление.

Неприемливото го има, когато на тази основа една от двете страни започне да се представя като герой (респективно другата за злодей) и/или когато този акт е бил плод, превърнат е или се превръща в политическа игра и задкулисна операция за дестабилизация.

От сърце благодаря на всички за оценката, която ми давате като журналист. Няма да ви излъжа! – е моят отговор.

Григор Лилов, Фейсбук